Тогава океанът ми каза:
На никого да не се доверяваш!
И аз не му се доверих, останах до колене във вълните
всяка следваща подкопаваше
пясъка под стъпалата ми
и губех ръст
спрямо хоризонта

довери ми се, довери ми се
крещеше обратното на океана
а то беше твърдо, неподвижно и безшумно –
сърце, което не обича

колко много хора са били
и вече не са
но водата тече
еднакво през всичко

Петя Х.
19.08.23
Бискайският залив