Трошене на огледала

В този свят
в който всичко, към което посегна
се оказва отражение
на отражение

нека има един дом
твърдо, неподвижно място
може би с рози в градината
и движеща се сянка по тревата
по снега
по тревата

вечер вън
отгоре да прелитат светлинки
топло човешко постоянство
най-после да хване въката ми
и да каже

пристигна, спри

Петя Х.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.