В този свят
в който всичко, към което посегна
се оказва отражение
на отражение
нека има един дом
твърдо, неподвижно място
може би с рози в градината
и движеща се сянка по тревата
по снега
по тревата
вечер вън
отгоре да прелитат светлинки
топло човешко постоянство
най-после да хване въката ми
и да каже
пристигна, спри
Петя Х.
Вашият коментар