Играта свърши и аз съм
тази, която загуби
тази, която свежда глава
и я изправя по-високо от ръста си
тази, която подава твърда ръка за поздрав
и си тръгва с гръб към слънцето

а слънцето е само едно от толкова много слънца

колко добре познавам сладката болка
на победената
тя се захранва при синтеза на гордост и надеждата, в която не вярваме
но пренавиваме пружината

да си героиня на загубата прилича на розата и нейната стипчива шипка
в чужда градина
и се разпада на щипалки и иглички обич в сърцето

а сърцето е само едно
от толкова много сърца

и излизаш, и дишаш, дишаш
дишаш

Петя Х.
18.11.23