С детството не е лесно да се разправиш
но двойно по-трудно е с онова, непосредствено зад гърба ти
без невинността на детето, без амбицията на младостта
само една тежка връзка ключове – колкото по-тежка,
толкова повече врати, на чийто праг трябва да се изправиш
с наличния си кураж срещу филцовия въздух на коридорите

задължението на живота е слънчогледова питка в полето
нападната от лакоми птици, а плашилото носи твоето джинсово яке
но движението на ръката му вече не плаши никого
извърни се, погледни в очите лицето зад гърба си –
и неговите резци не са по-остри от твоите

разликата е в скоростта на времето
като дете за теб влакното на захарния памук се развиваше
по-бързо от експлозията на радостта;
сега тази лепкава дълга лъжа от многобройни сладки пластове
я развиваш година след година, с език, с пръсти, с цяло тяло
като балерина муха се увиваш в розова паяжина
до центъра със сладката пръчица
от която винаги със захарта се отчупват фини трески, за да боли

сироп, лилав светещ сироп, люляци във всички сезони
рози и сродните им къпини, вино с кръвта на сепия
круши, цариградско грозде, сандъци с кално цвекло
върху масата вместо покривка – пожълтяла страница от вестник
с фрагмент от пътепис, банални холни живописи
кърваво месо за готвене, ферментирали зеленчуци
винаги острият нож, винаги чистата мазнина, винаги прозорецът
отворен една тънка черта, колкото да влитат насекоми

слънцето ти, цялото ти, слънчогледът ти е
няколко изронени семки, върху пръстта или върху гладък камък
нежни думи зад гърба ти, пчели в розите и рози в пчелите
извърни се, де, извърни се, дай да ти измеря куража и гръдната обиколка
извърни се в извора
хвърли във водата дребна монета и чакай да се случи
чакай да се хване, да засвети, да угасне, ключът да пасне

и каквото трябва да пада – да падне!

Петя Х.
9.02.24