Поява, може би конструкция в ума
на южна островна градина
август, горещите лимони, които падат с внезапната умора на следобеда
в тревата, по пътеката или върху купчина слама, готова за пожар
и жадните оси, които падат като метеоритен дъжд в басейна

Аз паднах
жертва на някаква мечта
която е плодната обвивка на костилка от илюзия с ядро от магма, паднах
лежах в тревата, бях нещо между космическа отломка и цитрусова клетка с прозрачна ципа
в образ на човек и кожа, настръхнала от слънце и измислен вятър
в ушите ми цикади, зехтин в косата
коленете, безразлични костенурки
стърчаха към небето в обло помирение
и бавно похождаха между нещата и обратно
аз съхнех, и горях, и бях самата жажда
да ми драснат клечка, и ще лумна да обичам
четях поезия и поради глупостта на юга,
кръглостта на островите и неверността на поезията спрямо хоризонта
вярвах
че думите създават
а който вярва, е безотговорен
и създадох

неколкосекундно лято

от лимон и фраза
все по-висока, все по-тънка
все по-възможна
спирала от две тела
красиви бяхме, осите се вдигнаха пресити над водата
лимоните ухаеха в пръстта
най-после цикадите умряха
–
все по-висока, все по-тънка
все по-възможна
спирала от тела
конструкция от сок и светлина
все по-тънка
все по-тънка
една игла кристал припука
август е висок и синя е водата
историята — вечно жадна
и лятото, което

Петя Х.
13.02.24