За човек от равнината е откритие, че винаги е добре да избере кръчма, която се намира горе на хълма, за да може на отиване да върви с трудност и да се задъхва, а на връщане – с песен и лекота. По баирите скачат пъргави агънца до спокойни родители овце, докъдето поглед стига, в далечината приличат на бели камъни. От къщата до старата гостилница е около миля, гората от едната страна, от другата пасбища. Ако в началото на пътуването забелязахме, че шотландците като цяло карат много бавно по онова, което тук се нарича магистрала, то от няколко дена знаем, че те просто си карат с постоянна скорост, независимо от пътя — по тесен горски път се молим на горските джуджета да не ни изскочи насреща весел моторизиран шотландец, решен, ако се наложи, просто да прелети над колата ни на разминаване, убедена съм, че владеят и това изкуство. Тук и там през около 500 ярда (дано улучих мярката) се намира леко разширение на пътя, което служи за разминаване, но ако гледката е красива, тогава служи на туристите да го запушат, за да снимат. Пътищата са осеяни с пресни трупове на фазани, на които драматично се вее задното дълго перо като предупреждение, че смъртта е неизбежна, но красива. Какво е това масово газене на фазани? Научавам, че фазаните са пренесени в Европа едва в 19. век. Тъй като вървя нагоре към гостилницата и нямам възможност да проверя това твърдение, се чудя как котаракът в чизми от приказката успя да напълни цял чувал с фазани за подкуп на селяните, в кой век се развива действието, имало ли е вече фазани там? Фазаните, изглежда, добре се чувстват в шотландските простори, при това работата е още по-сложна – понеже са внесени различни видове фазани от Азия, са се получили нови, европейски разновидности фазани, хибриди, тук става сложно. Грубо казано, белият пръстен от оперение по шията на мъжкия е знак, че това е такъв смесен фазан от нов тип. Женските са кафеникаво-бежови и, погледнато с човешко око, ако не грозни, то поне са скучновати на вид. Мъжките живеят през зимата в група от мъжкари и щом дойде пролетта, започват борбите им за територии и дами. Идеята е един мъжки да се сноши с всични женски наоколо, а като си свърши работата, загубва интерес към териториалните борби, скапва се и след около 9 месеца умира като безотговорен баща на многобройна челяд, на която не е виждал очите. Женските отглеждат децата, живеят 14 месеца след това, изглеждат прекрасно и умират с усмивка на човката. 80% от фазаните умират преди да навършат една година, значи – още преди борбите за земя, преди любовта и преди виковете, изпълнени с копнеж лете из храстите. И после малкото останали се хвърлят под гумите на автомобилите с пълно безразличие към въпроса за смисъла на живота – видях го с очите си – една фазанка бавно прекосявяше пътното платно и дори след като рязко набихме спирачка, тя продължи стоически да се мотае, накрая застана в туфа трева край пътя и зачака да я сгазим, ако искаме. Какво били казали древните гърци за фазана. Как аргонавтите го били видели първи на този свят в река Фазанос (или нещо подобно), на която е кръстена чудно красивата пъстра птица, как в средновековието чумата се лекувала с ядене на фазан, как фазанът е смятан за самия дявол или се превръщал в него от време на време – културната история на човека и фазана е дълга и осеяна с опасни обрати и завои. И ето го пред очите ми – премазана биологична маса с гордо пъстро перо над асфалта. Вековната гостилница The Croft Inn се белее с варосаните си стени. Отскоро готвачът е тайландец, а старият собственик с треперещи ръце налива питиетата на бара. Песенното му разказване се оказва твърде непривично за ухото ни и накрая нито той разбира какви сме и какво търсим тук, нито ние можем да му го обясним, в края на краищата, когато стане дума за храна и пиене, битието отваря щедро човката си като свещен фазан, оцелял през детския мор и шотландските пътища, поемащ хранителната кашица от жасмин и ориз.

23.04.22, Шотландските планини