Petja Heinrich

Централна улица в Кийт (Keith) към 9 сутринта. Оказвам се една от най-ранобудните, изляза да се шляе в хрупкавия студ, може би е към 5 градуса. Освен мен, по улицата се задава насреща ми явно побъркана възрастна жена по чехли, която дотолкова не знае къде е, че върви от дясната страна на тротоара, като мен, но по друга причина, а може би дори по същата и затова се разминаваме без да се сбутаме; запътила се е към единствения отворен магазин, онзи за хранителни стоки, който освен това е немска верига. Не е вярно – има и други отворени: две светещи от чистота старомодни месарници. Иначе няколко турски заведения за кебап, индийско, тайландско, магазин на Британския червен кръст, помощ за Украйна. Достолепна стара поща с кралска фасада и чак като на филм мръсни прозорци, зад които се виждат неприветливи офиси, окъпани в редове студена светлина от тавана. Фризьорски салон, място за залагания, няколко отдавна затворени кръчми. Малко преди 10 часа вече са наизлезли първите пенсионери с торбички, това е. Кийт сутринта. Пише се като Кийт Ричардс. Предаден на провинциалната европейска разруха в началото на 21 век. Две дестилерии, фабрика за бъчви, няколко пребогати имения и останалото, без среден защитен социален слой, представлява образцов битов разпад – стари сгушени опушени къщи със страховити задни дворове, върху които съхнат хвърлени небрежно прани чаршафи под непрестанно ръмящия дъжд, толкова ситен, че чадър не го лови, дъжд на границата между вода и просто влага. Как пишеше на една табела? Днешният дъжд ще бъде утре уиски. 

(25.04.22)