---

Забили сме се в задължението като нож
в обещанието, по-дълбоко
в сухожилието на обвързаностите
широко око от лой
отворено за острието
и няма мърдане, това месо насъщно
ще го ядем, ще го ядем, ще го ядем

карниворична простота

А също

като карфиците фиксираме
онази тънка ивица от плат, за някои това е път
един към друг да го пълзят, мушички
и точно там, в т. нар. среща
в средата на света
отделя се езикът от цвета, тогава
розата без себе си ще представлява
природата пред собствената си появата

Но прочитът безсмилостно обнадеждава
гласът през думите разоръжава
кръв от малина, плът на роза
знай, твърдя, изглежда, че:
звънче, звънче, звънче, звънче

Петя Х.
„Инструкции за сглобяване на метаромантизъм“