Както вървяхме с мъдреца рамо до рамо
по булеварда на някакъв освободител
или по пътека между пустошта и гората
още преди да направим следващата крачка
трепна отражение и осъзнах, че той не е 

по-мъдър от мен. Нито по опитен, нито по-красив
нито движенията му по-изящни, нито гласът носи 
просветена мелодия, нито брадата гладка, ни 
къдрава, нито владее езика на птиците, макар да 
се е къпал в кръвта на дракон. Авторитет е

отсъствието на властна стойка, колеблива брадичка
знанието свежда очи и мълчи, а в мълчанието се 
отварят ешерови стълбища, изкачи се, за да слезеш
тръгни, за да спреш, отречи се, за да постигнеш. 
Никакъв мъдрец

не си ти, нито кожухът ти е овчи 
нито козината ти вълча, за какво са ти тези зъби
щом не можеш да чуваш по-добре. Играеш ми 
тенис с топки от памук. Ядеш супата си 
с пробита лъжица, когато срещнеш анатомическо 

сърце да се носи върху тънките си крачка, нито
извира в теб съзидателна любов, нито вадиш скалпел 
дъждосвирец минава по листата на водните лилии и
с човчицата си вади стреснати комарчета от водата
по булеварда се носят автомобили, коне и бетоно-

бъркачки, светва червено спират, после пак светва 
червено, после пак светва всичкото червено на 
висящи накипрени мушката, от оросени лигавици
течният рубин в чашите, от разделените насилствено
мартеници, ружът, ръчният багаж, врязан до румено в

ръцете. Тежи ми твоята празнота, мъдрецо
както тежи празна кофа с вода, както свещите
изчезват в светлина си и от тях остава петно
помен. Тежи ми, че аз мога да ти дам отговорите
но ти не можеш да ми отвърнеш с нито един въпрос

как, понеже си мъдрец, усети превъзходството 
ми и в знанието, и в чувството и си сви опашката
под дупето, впи си носа в челото, крайниците ти
се увиха около червата, заприлича на плод с костилка 
върху криво дърво край полето или на изскубана бетонна кашпа