Интересни мои публикации напоследък:

Одисеята на Карл Усе Кнаусгор, Култура, бр. 33, 14.10.2016

Сесар Айра – първа среща, Култура, бр. 43, 23.12.2016

„Клаустрофобии“ от Николай Грозни и разпукващата се кора на езика и мястото, в ЛВ, бр4, 2017, стр. 3

Цацата ви е готова, НО ПОЕЗИЯ, бр. 7, 12.2016, увод, стр. 7

За човек като мен, който се отнася с нехайство към публикациите си, си е чист късмет, че има хора като Анелия Велева, която вече години наред упорито превежда на френски и успява да публикува мои стихотворения из толкова много френски списания. Бих казала, че вече май имам повече публикувани стихотворения на френски, отколкото на български 🙂 Ето, онзи ден тя ми писа да ми съобщи, че има публикувани части от „каза мари“ в белгийското списание Traversées. Благодарих й, приятна изненада. Още повече се зарадвах на Т., която пък открила преводите някъде из фб и побърза да ми ги прочете тази сутрин с великолепния си за моето ухо френски. Изпрати ми и запис. И каза: „На френски звучат даже още по-хубаво“. Всъщност най-драго е точно това признание от близък приятел. Изведнъж всичко се осмисля отново. Не че е без значение как други, външни за моите кръгове хора ме четат и дали изобщо четат поезията ми, и как ме оценяват, отхвърлят, приемат… Това сигурно има значение за нещо, което не ме засяга лично – някакъв тип внимание. Но искрената гордост и радостта на близък приятел от четене на поезията ми, именно искрената (без никакви очаквания, без съревнование, дори без конкретно отношение към поезията) извежда цялата тази работа с писането на точно онази платформа сред открито море, на която заставаме ти и аз срещу света в някакъв кръг на споделено общо – това е блажено. Там е просторът, там е всичко. Понеже читателят е най-пренебрежимият фактор в моето писане… Бих писала за Т. още много добре звучащи на френски стихотворения.