Очарова ме, развълнува ме. Някаква незначима фигурка, илюстрираща класицизма в скулптурата. Нещо за задачата на изкуството да възпитава и тук това звучи толкова тихо, че чак се изплъзва. И откога пък ме вълнува класицизма, чудя се докато подреждам впечатлвнията си от деня. Но и друго се намесва тук – някаква огромна привлекателна сила на бяло върху бяло. Да, забелязвам, че гледам най-дълго и запомням напоследък фигури, поставени така в средата, че да не крещят. И най-добре бяло върху бяло.