Поезията ще ни спасява
от безгласието да си сам
и от нестройния шум на многогласните стаи
ще ни спасява от изхлузването на езика
и от настоятелното му битуване
поезията ще ни спасява
заради самата себе си

нито ти, който четеш
нито аз, която пиша
провождаме сребристата нишка на мисълта и промисъла
през моравото на високия час

ръката не познава целта

късно да не сме били родени
езикът е късал треви, млякото е издоено
поезията ще ни спасява
както светулката и надеждата на сигнала ѝ

Петя Х. 
из „Летни хитове 
22.07.21