Параклис с черни паяжини
и мраморният бюст на някой
заслужил паметта ни
усмивката по вечната уста
бръшлян с отровните листа
трептящи доверчиви длани

на рамото като покана
е кацнала саждива врана
и щом устата проговори
из мраморните си окови
порталът глух ще се отвори

животът ще се преповтори
под формата на кротка рана
като разкъсване, като лъжа
като строшен гръбнак
и вярата, че ще зарасне пак

Петя Х.