На Валентин Калинов

чаплата си отива на село
това е същото като весело, само че без ве
но и чаплата е като жерава, подобна
без нито една обща съгласна между тях

ще ѝ заколят прасе, което тя не яде
ще ѝ на наточат зелев сок, какъвто не пие
ще ѝ подарят ботуши, с които не може да лети

скованото безразличие, с което
чаплата кибичи сред ледените буци пръст
напомня на нереалното пътешествие
на житената питка, тръгнала да обикаля полето
докато трае под кърпа, кръгла

и докато целостта обещава да се изрони и разпадне
от старата мазилка на отношенията
идва Коледа, съдържаща лед, идва Коледа
и никой никого
не обича

Петя Х.
23.12.22