(1)

Когато стане дума за визуална поезия, тези, които имат някаква бледа представа какво е това, първо си представят прочутите калиграми на Аполинер. И с право – съвременната визуална поезия се захранва и е директен наследник на радикалните експерименти на авангардистите, в чието начало стоят работите на Аполинер. Други пък са склонни да разглеждат по-новите визуални стихотворения и експерименти – тези, от миналия век до днес – като самостоятелен жанр, чиито прилики с предходните фигурни текстове се изчерпват единствено на визуално ниво, а различията между тях те определят като дълбинни.

Графичното представяне на текст не е от вчера и не свършва с авангардистите. Неговите корени можем да търсим още във времето на първите рисунки и щрихи, с които е изобразявано слово. Древноегипетските йероглифи от преди пет хилядолетия са един от ранните примери за абстрактни и иконографски знаци, с които се изОБРАЗява слово.

Смята се, че фигурни стихотворения са съществували още през 6-ти век пр. Хр. в Индия и Персия. Често в самото началото на традицията за визуализиране на текст се споменава Фестоският диск (1700 пр. Хр.), който представлява кръгло керамично тяло със спираловидно щамповани върху двете му страни писмени знаци.

Спорно е дали и доколко Фестоският диск може да служи за ранен пример на фигурна поезия, тъй като текстът върху него още не е разчетен. Споменавам го тук само като една илюстрация за древната връзката между текст и образ.

Фигурните стихотворения са форма на визуална поезия, при която подредбата на буквите или на думите в своята цялост създават картина или образ.

Най-старите достигнали до нас стихотворни калиграми са трите текста на Симий от Родос – „Брадва“ (Pélekys), „Крило“ (Pterýgion) и „Яйце“ (Oón), създадени вероятно около 325 пр. Хр. Всяко от тези стихотворения е написано във формата на предмета, който е дал заглавието му. В самите текстове също става дума за този предмет, изобразен фигурно чрез стихове, така че можем да говорим за връзка между формата и съдържанието.

Текстът на Яйцето на Симий от Родос е с хиастическа структура (състои се от палистрофи) – четенето започва от първия стих, следва последният, после вторият, а след него предпоследният и все в тази последователност, докато се достигне центърът на стихотворението. Всеки следващ стих е по-дълъг от предходния – стихотворението започва с едностъпен хорей и достига сложни и виртуозни фигури. Симий от Родос е бил и експериментатор в метриката.