The French Dispatch (film, 2021, Wes Anderson), който най-после успях да гледам, е тaкова върховно кино. За мен това е най-добрият филм на и без това великия Wes Anderson, и изобщо веднага се нарежда в топ 10 на любимите ми филми за всички времена. В този филм има цитати на кино и литературни класики, любов към френското, към Европа… Просто след толкова най-ново кино напоследък, което ме изхвърля и ме кара да се чувствам чужда, този филм ми върна смеха, хумора, общото усещане за виц и изкуство, за красиво, за всичко. Изпитвам благодарност, че има все още такива филми.

Първо, цветовете – то е ясно – при Уес Андерсон на мен ми действат на подсъзнатвлно ниво. Достатъчно е да ми покаже картинка и съм спечелена. После, като видях онзи начален момент, в който цитира Жак Тати (обичам го диво!) със стълбищата и минаването от ниво в ниво. И цялото комиксово, несериозно, но по начин, по който се шегуват с културата хора, които я разбират. Беше ми толкова леко на духа, смях се от сърце, мачтах като в приказка и чух истории, които ми бяха интересни и ме вълнуваха и преди всичко не бяха разказани по напоследък модерния начин, при който винаги има педагогическа поанта. Ааааа, и дивото превключване между френски и английски, което си е френски номер и знаем защо го обичаме.