Tokyo-Ga (東京画)/

„Токио-га“ е японският дневник на Вим Вендерс от 1985, документален филм за Токио, киното на Ясуджиро Озу, търсенето на автентичното в киното, какво е реалност, какво е тоталното нищо…

Този филм, макар че са минали 40 години, продължава да се държи съвременно, значи е вечен. Безценни са срещите и интервютата с хора от екипа на Озу. В разказите си те не само разкриват грандиозността на личността на режисьора, на когото са служили предано, но и разкриват тази толкова японска велика черта на характера да покажеш духововно си извисяване, като нарочно се покажеш като малък, най-лошия в екипа, незаслужилия почит. Така израстваш, именно така и само по този начин. Това не е онази нетърпима смиреност, която се крещи наоколо из българските среди и която е непоносимо показна и куха като свирка. Това не може да се сравни с нищо в българската култура, не може и да се демонстрира, защото за подобен тип отношения са необходими поне двама, които я играят тази игра. Във филма се показва за малко и Вернер Херцог, един млад, начетен и висок човек, очите му светят, в търсенето на автентични картини иска да се качи на връх, над градската гмеж, да излети в космоса, такъв си е Вернер Херцог. И в този момент, фино като в хайку, проблясват разликите в поетологиите на двамата големи творци. Вим Вендерс, напротив, открива истината, гмурвайки се сред хората, сред самотата на многомилионния град.

И, разбира се, научаваме немалко за стила на работа на Ясуджиро Озу, ставаме жадни за изкуството му, ставаме едни от посветените зрители.