The End of Violence /

“Краят на насилието“ (1997) е филм от Вим Вендерс, с южнокалифорнийски сюжет. И ако не беше работа на голям майстор, щях да кажа сигурно, че е голяма боза. Криминална история с мощни пропадания в логиката на историята. Тъй като филмът разчита да покаже и страхотната техника на видеоустройствата за следене, комуникационна техника, лаптопи, джойстици и всякакви джаджи от бъдещето, което днес е минало, в големи части цялата работа изглежда смешна. Сякаш Вендерс малко е разчитал да впечатли с техника, но е пропуснал да помисли, че това само след един ден вече не впечатлява.

Има във филма и няколко пъти пресъздаване на картината на Nighthawks на Едуард Хопър. Проблемът е, че Хопър стана като Ван Гон, Моне, Ленард Коен, Борхес и котките в социалните медии — дъвка за балончета.

За наслада във филма има волни гледки и южнокалифорнийски пейзажи и имения, малко моменти със силна поезия (по-малко от обичайното за Вендерс), опити за шеги и една изкусителна Анди Макдауъл, която гледа с големи ококорени очи сякаш е Настася Кински.

Ок е филмът, нищо особено но аз предпочитам Вим Вендерс с европейското му кино.