Domicile conjugal /

“Съвместно съжителство“ (1970) e следващата част от цикъла филми за Антоан Доанел. Както заглавието подсказва, става дума за брачните години и колкото и смешки и шеги, колкото и колоротно оживени улично-съседски сцени от милия Париж да вкарва Трюфо, романтичната комедия си остава в онази жанрова теснота, в която остават всички романтични комедии, колкото и да са ни мили, колкото и да са с Хю Грант и Джулия Робъртс, които в случая тук са Жан-Пиер Лео и Клод Жад, а Нотингхилът им е Монмартър — вълнуваща, банална, или иначе казано както сега е модерно: докосваща (душата). Но пък Трюфо все пак успява да остане ироничен дори в любовта и това му дава дистанция, от която да може да показва хармониите и дисхармониите на брачните чувствата и навици.

Забавна е хайкуподобната авантюра край езерцето, когато на японката ѝ падна гривната във водата, потъна, образува в планктона на дъното една О-образна форма, през която се шмугна риба. И всичко стана ясно.