L’Amour en fuite /

“Любовта си отива“ (1979) е последният филм от поредица за Антоан Доанел — образ, изграден близо до биографията на самия Франсоа Трюфо. Приятна любовна история, без особена дълбочина. Но ако човек е гледал предишните филми, този се явява като подреждане на големия пъзел на живота на героя. И без да е шедьовър, е много добър разказ.

Филмът е изграден от многобройни кино цитати от предишните и е забавно за зрителя да участва в това воайорско подреждане и надграждане на историята. Както и заглавието подсказва, филмът се занимава предимно с началото и края на леки и недраматични любовни авантюри и семейни проблеми. Този филм се държи като шампанско — леко, златно, елегантно и гъделичка небцето.

Атмосферността на цялото се затваря с един приятен шансон, който звучи след края на филма, на черен екран и създава усещане сякаш е лято, в колата сме и слушаме радиостанцията Nostalgie, напът към някое населено място, чието име завършва на sur-Mer