Im Lauf der Zeit /

“С течение на времето“ (1976, познат на български също като „Кралете на пътя“, какво ужасно заглавие) е почти тричасов черно-бял филм, последният от трилогията роуд-мувис на Вим Вендерс. Един по поддръжката на кино апаратите обикаля селските кина с раздрънкания си камион, в който спи и живее, по пътя си среща друг човек, направил неуспешен опит за самоубийство. Двамата стават спътници и в принудителната си близост разкриват проблемите на битието, интимността, изживяват отърсването от потискащата власт на детството и родителите. Камионът се движи по граница с Източница Германия, от станата на Западна Германия, с което се разкрива и травмата на разделената страна, граничността, където границата е излишна и е рана. Другият пласт е този за киното, искусността на поддържането на апарат, лента, отмирането на кино салоните, изкуството на киното срещу бързото евтино порно. Монтажът. Записи, плочи, грамофони, всякакви джаджи, които са вече като от друга планета. Телефони с шайба, кабели. Естетиката на 70-те и на нещо от битниците, обаче с европейски повей.

Филмът е жилав, но търпението си заслужава. Когато човек гледа този филм, разбира какво трябва да си сътворил, за да направиш по-късно филм като „Perfect Days“ (2023), който всъщност е нещо подобно, но по-късно и на друго място. И как героите остаряват, но музиката им остава, както и лентите, аналоговото.

Петер Хандке, Вим Вендерс, Джим Джармуш. Лу Рийд и т. н. От една жилка са.