Mahler auf der Couch/

“Малер на кушетката“ (2010) е филм на бащата и сина Пърси и Феликс Адлон. И е за композира Густав Малер, който се среща с Фройд в Амстердам и му разказва за изневярата и цялата семейна драма в живота си в Алма Малер.

Пърси Адлон беше този, който направи филма за прислужницата на Пруст.

Знам поне два филма за Алма Малер – този е единият, макар да е уж за композира и терзанията му и как Фройд го довежда бавно до ужаса да осъзнае собствената си вина, която Малер в началото твърдо отрича. Той е гений, жена му е муза, център на живота му, обслужваща потребностите му и преписваща ноти. Другият филм („Алма и Оскар“, 2022, на Дитер Бернер), започва там, където този свършва, а именно със смъртта на Густав Малер, връзката на Алма с Кропиус и също аферата ѝ с Кокошка.

И двата филма засягат опитите на Алма Малер да се наложи с композициите си, свитък песни, които остават сравнително незабелязани. Опитите на Алма Малер да се наложи като творец, а не само като муза. Но каква муза! Тя дори е сърцето на виенския сецесион, не е просто муза. Ние рядко си даваме сметка в колко много и различни произведения на изкуствата тя е станала безсмъртна, колко творчески съдби е белязала, въздигнала и срутила.

Гледайки снимки на Алма Малер, виждаме, че красотата ѝ не е това, което днес е смятано за масово красиво. Но каква ли е била живата личност, каква е била силата ѝ? Всички тези неотговорени въпроси са плодородно поле за измислянето на киноистории.

Във филма на Адлон двамата мъже, Малер и Фройд, сякаш отстъпват на заден план, за да изпъкне демонът на Алма Малер, играна върховно от австрийската актриса Барбара Романер.

(На старата снимка — самата истинска Алма Малер.)