Да кажем, земята им принадлежи заради убедителната им многочисленост – около 60% от животинските видове са насекоми, при това около един милион от тях все още не са ни известни, откъснати от нас в някакъв инсектен рай из непристъпни джунгли, под дървесни кори, в корените или високо в короната, под необръщан камък. Те сякаш говорят за първите импулси живот от невръстните дни на планетата, достигайки до нас под формата на комар в сърцето на кехлибар. Пчелата е сладък тласък в началото на цивилизационния процес. Осата умира в недрата на смокиновия плод; и узрява. Водното конче, едно от най-древните насекоми на земята, изобретява поезията, докато лети на заден ход. Цикадите са музи с безкръвни тела и изпяват вечните химни на гръцката Античност, влизат в песните на провансалските трубадури; в старинен Китай малки фигурки на цикади от нефрит са полагани върху езика на покойниците, за да ги преведат към новия живот; местни американски народи вярват в безсмъртието на насекомото. Библейски орди от скакалци прегазват натежалите златни жита, вещаят мор и край. Половинвековен говорещ щурец живее в дома на майстор Джепето и става живата съвест на Пинокио, който в яростта си захвърля по него чук и го премазва. Бабо Мравке, где така? – Тичам, Щурчо, за храна. Една сутрин Гре- гор Замза се събужда в леглото си след неспокойни сънища и установява, че е превъплътен в огромно насекомо. А на поста си, с лампичка в ръката, ни чака вечната светулка, за да ни изведе от мрака на детството. Пеперуди, хлебарки, торни бръмбари, стоножки, паяци, мушици, вонещици…

Едно всемирно жужене и трепкане! Природни моторчета, брони и чаркове.

Те са били винаги и навсякъде с нас. Дребни за ръста и окото ни, сякаш не заемат място според представите ни за пространство. В същото време, уж незабележимите прокарват с жужукащо постоянство своята нишка в литературата и до днес. Този книжен брой им отделя заслуженото място и ни среща с многофасетъчното виждане на избрани съвременни български писатели, поети и есеисти за света на насекомите и човека. Когато започнахме подготовката на книжката, призовахме авторите да ни изпращат литературни текстове, независимо дали са с буболечки или не. Обещахме да направим в краен случай от слона муха – лесно е, с обръщане на литературния бинокъл.

Кое е по-важно – слона или мухата? Интуитивно повечето от нас биха заложили на слона. По- сложен е, еволюционно ни е по-близък, не досажда, работи за нас, носи ни на гръб, помни (това дали е добре?), живее дълго. Силата на литературата се крие и в свойството o да преобръща реда на неща- та. Смалява, увеличава, играе без правила, изхвърля ни извън удобството на навика. Не че слона не е също важен…

Както и в природата, също и в списанието сме спазили горе-долу съотношението на насекоми към други живи същества и теми. Един радикален прочит може да разкрие мандибули, хитинови обвивки и хоботи между редовете и в свивките на буквите. Не се наемам да изредя тук всички автори (вж. съдържанието) и техните герои, заедно с метаморфозите, все някой ще се изплъзне от погледа ми, като се шмугне в ръбчето между две страници.

Не сме търсили в броя пълното и изчерпателно литературно отразяване на насекомото, такава амбициозна задача е непосилна за времето и обема. Успех би било, ако поне един текст отмести едно миниатюрно наслояване у читателя. И може би, прочитайки тази книжка, ще изпитаме полага- щото се уважение към някой, дори най-дребен животец – първата стъпка към уважение на живота и природата като цяло. Винаги е време за незначителни спасителни действия.

Незначителни спасителни действия през декември

една калинка е оцеляла върху прозореца вътре в стаята
къде да o търся сега листни въшки
дали е по-жестоко
да я оставя да агонизира, пълзейки по рамката

или да я пусна върху белите преспи на перваза
като незначителна капка кръв

Петя Хайнрих
Януари, 2021

Увод към ЛС Текстил, бр. 3.