-
Белката, която се завърна да нощува в нашата приятно порутена къща, е повалила гривяк в улея под покрива, запушвайки водосточната тръба с остатъци от птичи кадавър. При лек повей се разклащат дългите пера от опашка или крило, само това се вижда. При по-силен вятър вали бяла перушина. Размерът на трагедията е неизмерим, както и не…
-
Колкото и да ѝ е труднонощта, сдържано, изпитвауважение към несдържанитегрозни светли мечти, човешкитепод формата на лампичкипламъци от тънки клечкиможе би свещи, фенери от телефонас които се търси ключалкатав тъмен коридор надава ухо, траетрепти в жиците и листатадърпа лисицата за опашката тя това го знаетя всичкото го е загубилаи никога няма да го има отноволяга върху…
-
Затваряш очитеи си сам и голямсама и голямасами и големи отваряш окои ето ме мен по-голям съм от тебпо-голяма от тебпо-големи сме двама но самно самано сами празни кръгчетапо водакръвни агънцаи телцажили, връзкимокра косаи слепите ниочила Петя Х.10.04.23
-
Тази сутрин се събудих с смисълта какъв зловещ инструмент е гайдата. Гайдата е зомби. Та това е обезглавена трикрака овца, от чиито крака висят дудуци. А майсторът на гайди? Върви наперено през една пролетна ливада, гледа агънцетата и си мисли: паси, татковото, надувай коремче, стани еластично, от теб ще стане чудесна гайда. Ами гайдарят? Нарамил…
-
Най-после и аз гледах Triangle of Sadness (film, 2022, Ruben Östlund) и беше супер (нарочно коментарим по този тъп начин, знам, че така не се прави с изкуството). Няма да ми стане най-любимият филм на Йостлунд, от когото съм гледала май всичките му филм, но беше голямо кино удоволствие. Как елегантно се обърна общественият ред!…
-
внимателно, с малката ножицаизрязване на приятелствата дучица в тъкантасамо с острия връх, после по линията повече прилича на бродерияотколкото на радикална кройка красотата обрича на самотахрабростта изисква своето отрицание достойнството е месингова катарамакоято непрестанно се разкача и значи, че онова, което не свързато държи! когато стигнем до същността на фигуратаот двете страни виси плът тънко,…
-
2) – Ето какво стана с мечтата ти за сън в цъфналата магнолия. Честно казано, не вярвах и дума. И добре, че не вярвах.– И невярата те направи щастлива, така ли?– Щастието не е въпрос на вяра, нито на невяра. То е произволно. Просто се отказах да мечтая за магнолията. За съня.– Днес сме върху…
-
– Внимавай, дай ръка, скрий се зад гърба ми.– Но нима някой ни преследва. Ние сме две перлени обици без особена стойност, захвърлени върху масата зад дървена кутия.– Виждаш ли огъня отсреща? Това е свещ. След около половин час ще изгасне, тогава с оперни гърбове по дъвената кутия ще се плъзнем до края на масата…–…
-
Преведох наскоро три стихотворения от Бен Лернер (Ben Lerner), американски поет, есеист и литературен критик. Беше ми направил впечатление с есеистичната си книга The Hatred of Poetry (Омразата към поезията), за която писах и тук. Бен Лернер, три стихотворения Мракът събира празните ни бутилки, изпразва пепелниците ни.„Би могло да продължи завинаги“ в добрия смисъл ли…
-
Колко пъти Платон е трябвало да се изсеква,Свети Тома Аквински –да си събува обувките,Айнщайн – да си мие зъбите,Кафка – да включва и изключва светлината,преди да постигнат,каквото им е било писано? Седмици наред, общо взето,прекарваме в неща катода си разкопчаваме и закопчаваме ризите,да си търсим очилатаили да отделяме, което сме поели. Колко мимолетно е мнението…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 