-
В градината растат стъклапо клоните с прозрачни венисе люшкат колби напращелитроши ги вятър каменистплод остър пръсва се в иглипътеките посипани по дължинас кристали и обратното на тишинатас обратното на пухс върха на нервен слухи който тръгне да вървиезикът му ще закървизащото няма безобиден плодбурканът е първичният компоти знайно е, че всяко примерно детебонбон пред круша…
-
Първо единият изчаква другияили обратното или двамата чакатили тръгват внезапно като по сигнали спират след две крачкипак по сигнал мостът е нисък, потокът плитък или единият спира и се смалява в себе сидругият расте, приближавасянката му е гигантска черна птицаи се снишава със зинала човка мостът е хлъзгав, парапетът рехав или са децанито имат посока, нито…
-
е вечната тема на всеки един животясно еникой не е ходил на репетициипоне не и съзнателноне е повтарял репликите си предварително в огледалотодо откриване на баланса между патос и вярностпреди да се наложи да ги изрече официално забравяме само онова, което никога не сме знаели значи – всичко, тоталноцялата ролянито знаем кои сме, нито защо…
-
Love 1. Dog (филм, Румъния, 2018, Флорин Шербан) е от този тип бавно кино, за което се иска устойчивост на духа. Арт-кино. Първият филм от трилогията разкрива бавното и малко страшно зараждане на любов между грубоват планинец и красива млада жена от града, жертва на насилие. Това е донякъде вариант на приказния мотив от „Красавицата…
-
Pallieter (филм, 1979, фламандски) – попаднах случайно из Netflix на него, без да знам какво гледам и след десетина минути бях убедена, че гледам екранизацията на вероятно класически национален роман. Така и се оказа. „Палитер“ е национален фламандски роман от 1916 от Феликс Тимерман. Палитер е един волен, свободолюбив човек, веселяк, артист, поет, разсеян добряк,…
-
Откъснатият птичи крайник на пътекатаприлича на човешка ръкаминиатюрна, със свити пръсти, синяръка, приключила с движениетои хлопането с нокти по кефамикатаготова да легне межу буците разорана ноемврийска земя колко сме близки с птиците, в частност в смъртаи в ембриoналната си формаеднакви с всичко живо тоталнинищожни / до важност жадни колко лесно свиваме пръсти 14.11.21Петя Х.из „Зимни приказки“
-
В пясъчника, по катерушката, на люлките, с топка или другов калта и на слънцевърху балите сено и галейки вранабъдещето усвоява човешкото движениеразвива успеха от гениално нагънатите за живот листчета в цветна пъпкаи провала също развива от гениално нагънатите за живот листчета в цветна пъпка морал, море и реактивностнервен тик, рай колко от тези деца ще…
-
Прекален патос в жестовете, в казанотообещания за какво ли не, клетвии последващата ги измамашум, готовност, почтиреволюционна руменина а октомврийското слънцениско като уморени очимълчи, което знае непонятни сигнали, код, без ключвсе по-дълбоки пукнатини в родовата ми памет далеч съмаз съм готов орехпренесен в дълбокото на чувалцял живот разстояние от майчиното дърво Петя Х.из „Летни хитове“11.10.21
-
Гледах „Violette“ (филм, фр., 2013), за живота на френската писателка Violette Leduc (Виолет Ледюк), от която не съм чела нищо. От приятелския интелектуален кръг на Симон дьо Бовоар, Сартър, Кокто, Жан Жоне. Филмът е доста дълъг и сякаш леко подробен не по сполучливия начин, но въпреки това – ценен заради срещата с духа на онова…
-
Богатството да обичаш заради самата идеята това е октомври, всичко е кръгло и готово, обичамсмехът е червена ябълкав градовете ветропоказателите отново горе по кулитевреме е за игри на рицари и феис островърхи шапки ходим, със звънчета по върховете на обувкитесмехът е сирене, и бира, това е… това е октомври, не ми казвай своето имесвирят цитри и барабаните…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 