-
Гледах „Violette“ (филм, фр., 2013), за живота на френската писателка Violette Leduc (Виолет Ледюк), от която не съм чела нищо. От приятелския интелектуален кръг на Симон дьо Бовоар, Сартър, Кокто, Жан Жоне. Филмът е доста дълъг и сякаш леко подробен не по сполучливия начин, но въпреки това – ценен заради срещата с духа на онова
-
Богатството да обичаш заради самата идеята това е октомври, всичко е кръгло и готово, обичамсмехът е червена ябълкав градовете ветропоказателите отново горе по кулитевреме е за игри на рицари и феис островърхи шапки ходим, със звънчета по върховете на обувкитесмехът е сирене, и бира, това е… това е октомври, не ми казвай своето имесвирят цитри и барабаните
-
Високо в планинатапътят минава през облацитенавлизаме в бялото без ясно начало и крайкаквото се каже тук, то оставатуктвърде стръмно е за обичам теили някоя от по-леките му формипък и кой ли има смелост да отмества с емоционалния лост при тази висока скорост и неясен изходно друго за казване не е необходимообичам те, живот! из „Летни хитове“ Петя Х. 16.09.21
-
Под свещената ти сянкаНут, богиньо на небесатакрава, свиня и смокиново дървомайка на всички звездикоято извива космически гръб ини скрива от огъня на слънцетоти, хладен свод – каменно тялоили ленено платно, опънато с въжета между редки дърветаили светла коприна по изпънатите спицисестрица на аркадитезавъртяно цвете с благодатни тичинкити, която по залез гълташ слънцето, за да го родиш
-
В края на градав края на последната цивилизация – комуникационнатав края на сезона със зрялата царевицаза биологично горивокогато западът прибира светлинатагледано оттук, както винагиедин черен бръмбар бавно прекосява пътекатав най-ниското на нещатапонесъл нефтения си блясъккъм своята земна дупкавсичко, което притежавам, еедин надежден телефонздрави обувки за бяганеи никакво съзнание за край Петя Х. из „Летни хитове“ 25.08.21
-
„Кабел, положен на океанското дъно, осигуряващ преноса на телекомуникационни сигнали през ширините на световния океан.“ Източник: Wikipedia Изтънелите ми разговори сближни, днешни, себеподобни нито какво правим, нито как живеемнито малките, нито големите теми вярата, прах, свободата, центрофугаказано е, каквото имахме да говорим от изворите потоците са се влелив по-широка река, а тя бърза към Рейн или Амазонка, аз съм
-
„daß wir nicht sehr verläßlich sind in der gedeuteten Welt“Rilke, Duineser Elegien Сутрин след сутринпоредното ново откритиев напълно разкрития святОт високото пада карфицаи се забива точно тук и сегаот онази разсипана в началотокутийка на кроячапо невнимание илизащото случайността оформясмислени фигури както и намерениетос последвалото го целенасочено действие оформя смислени фигури – защотоако не бихме съществували заради утринните си малки човешки
-
Какво прави поетът, когато загуби вярата си в поезията. Аз дали съм този.И струва ли вярата. Колко. Пейзажът се разгръща като умно сгъната карта –нищо не е било високо, нито с профил. Ясно с яснотата на тъмнината.Липсата на пътеките в гората означава,че пътят е между всеки две произволни дървета и нататък, докъдето стига. Да, аз съм този. Който задава въпроси. Вярва
-
Спасителна акция на книги, останали без стопанина си. Аз съм вашият стопанин. Явно това е моето призвание – спасявам пейзажи със стари къщи и парче скришна гора, давам пространството под покрива за квартира на хермелин, побутвам с крак паднали клони към водния канал с бобрите и преследвам през полето комбайн, възседнат от дремещ старовремски комбайнер
-
Който чете книгите на Албена Тодора, той неизбежно стига до убеждението, че поезията за нея е съдба. И това е радостната новина – книгите ѝ ни срещат с човек поет, който живее с поезията, с естествена лекота делникът се промъква в текстовете ѝ. Ако има нещо за казване или за мълчане, то Албена Тодорова прави
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 