-
в мъглата влизат корабиизлизат комарчета Петя Х.16.12.21из „Зимни приказки“
-
Там, където синът ми паднав туфата коприва край пътякогато се учеше да кара колело на трие родина не боли, му казах и го дръпнах за ръкатада, отвърна, никак не болии продължине защото доверието в родителитее по-силно от болката родно е бъдещето, което населявамеумението след болката равновесието на две колела хоризонтът макар и едро казано, Земята е наша… родинаточно толкова,
-
В градината растат стъклапо клоните с прозрачни венисе люшкат колби напращелитроши ги вятър каменистплод остър пръсва се в иглипътеките посипани по дължинас кристали и обратното на тишинатас обратното на пухс върха на нервен слухи който тръгне да вървиезикът му ще закървизащото няма безобиден плодбурканът е първичният компоти знайно е, че всяко примерно детебонбон пред круша
-
Първо единият изчаква другияили обратното или двамата чакатили тръгват внезапно като по сигнали спират след две крачкипак по сигнал мостът е нисък, потокът плитък или единият спира и се смалява в себе сидругият расте, приближавасянката му е гигантска черна птицаи се снишава със зинала човка мостът е хлъзгав, парапетът рехав или са децанито имат посока, нито
-
е вечната тема на всеки един животясно еникой не е ходил на репетициипоне не и съзнателноне е повтарял репликите си предварително в огледалотодо откриване на баланса между патос и вярностпреди да се наложи да ги изрече официално забравяме само онова, което никога не сме знаели значи – всичко, тоталноцялата ролянито знаем кои сме, нито защо
-
Love 1. Dog (филм, Румъния, 2018, Флорин Шербан) е от този тип бавно кино, за което се иска устойчивост на духа. Арт-кино. Първият филм от трилогията разкрива бавното и малко страшно зараждане на любов между грубоват планинец и красива млада жена от града, жертва на насилие. Това е донякъде вариант на приказния мотив от „Красавицата
-
Pallieter (филм, 1979, фламандски) – попаднах случайно из Netflix на него, без да знам какво гледам и след десетина минути бях убедена, че гледам екранизацията на вероятно класически национален роман. Така и се оказа. „Палитер“ е национален фламандски роман от 1916 от Феликс Тимерман. Палитер е един волен, свободолюбив човек, веселяк, артист, поет, разсеян добряк,
-
Откъснатият птичи крайник на пътекатаприлича на човешка ръкаминиатюрна, със свити пръсти, синяръка, приключила с движениетои хлопането с нокти по кефамикатаготова да легне межу буците разорана ноемврийска земя колко сме близки с птиците, в частност в смъртаи в ембриoналната си формаеднакви с всичко живо тоталнинищожни / до важност жадни колко лесно свиваме пръсти 14.11.21Петя Х.из „Зимни приказки“
-
В пясъчника, по катерушката, на люлките, с топка или другов калта и на слънцевърху балите сено и галейки вранабъдещето усвоява човешкото движениеразвива успеха от гениално нагънатите за живот листчета в цветна пъпкаи провала също развива от гениално нагънатите за живот листчета в цветна пъпка морал, море и реактивностнервен тик, рай колко от тези деца ще
-
Прекален патос в жестовете, в казанотообещания за какво ли не, клетвии последващата ги измамашум, готовност, почтиреволюционна руменина а октомврийското слънцениско като уморени очимълчи, което знае непонятни сигнали, код, без ключвсе по-дълбоки пукнатини в родовата ми памет далеч съмаз съм готов орехпренесен в дълбокото на чувалцял живот разстояние от майчиното дърво Петя Х.из „Летни хитове“11.10.21
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 