-
Пяната на дните (филм, по романа на Борис Виан, 2013). Нямам отговор дали безобразно начупените изречения и фантастични думи от книгата са сполучливо визуализирани – голяма смелост е от таквата реч, макар и адски образна, да се направят смели и въздействащи движещи се картини с човек мишка в костюм от сив китеник. Едно обаче филмът…
-
От всички възможни разговориняма да проведем само единили два онзи, в който с изненада откриваме приликите сина цветяи колко много ги свързакак общо е слънцето и пръсттасинхронното помахване с цветчетафосфоресценцията на плътта в гореща нощ насекоми, къпини и noir и другия, в който очакванокато мах на крила в слухаотговорите предхождат въпроситекак дори да се бяхме…
-
Снощи, докато заспивах с последни светли мисли за света, бъдещето и мен в него, изпитах онази, най-изявявена от всички други носталгии – онази по уюта на вечерите в малка стая с нощна лампа от времената преди, преди социалните мрежи, преди мобилния интернет, преди интернет даже; топлото желание да си сам с книгата, космически сам; това…
-
Времето минаваи вече вярвамче оградата служи единственоза истинното възприятие на света малка съм колкото маргаритаокото ми е тичинки и незнание колкото и плътно да са подредени дъскитенякъде по дължината на деня и хранатаима една пролукада се надникне оттатък светът етънка лента светлинанаучава цветето и се отдава настарателното пиене на водас крака защото какво имада пазитази…
-
От другата страна на мостасвършва езикът всичко, за което тук говорим там не е бук и бухал оттатъкса бяло петноотказало да се произнесе сняг вали в отворената микъм небето уста и се топи в микроцелувки по-кратки от най-бързия святкакво е река? защо мост? радост от изобилието налипса на език просто радостедин сетивен заек 19.12.21Петя Х. из „Зимни приказки“
-
Годината е толкова напредналаче земята вече е смлялаопадалите листа от гинко от тук до светлинатакакво още остава да се случиняколкото отброени крачкии не знам дали да строя машини или да обичам предполагам, че приятелството изисква взаимното търпение в съня през декемврина дървото и почвата до следващия сезон който – това е сигурно! – ще бъде на друго място,…
-
Даваме имена на днитесякаш сме им родители но що за родител е поетът —нито създава, нито носи отговорност отрича се от езикастрани от поезията сам… сама с всичко оновакоето никога няма да затрупа с думи за заблуда даваме именаиграем си на богове в опитната градина на битието напълно безсрамни под кървавите портокалирубин ще се казваш ти…
-
в мъглата влизат корабиизлизат комарчета Петя Х.16.12.21из „Зимни приказки“
-
Там, където синът ми паднав туфата коприва край пътякогато се учеше да кара колело на трие родина не боли, му казах и го дръпнах за ръкатада, отвърна, никак не болии продължине защото доверието в родителитее по-силно от болката родно е бъдещето, което населявамеумението след болката равновесието на две колела хоризонтът макар и едро казано, Земята е наша… родинаточно толкова,…
-
В градината растат стъклапо клоните с прозрачни венисе люшкат колби напращелитроши ги вятър каменистплод остър пръсва се в иглипътеките посипани по дължинас кристали и обратното на тишинатас обратното на пухс върха на нервен слухи който тръгне да вървиезикът му ще закървизащото няма безобиден плодбурканът е първичният компоти знайно е, че всяко примерно детебонбон пред круша…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 