В пясъчника, по катерушката, на люлките, с топка или друго
в калта и на слънце
върху балите сено и галейки врана
бъдещето усвоява човешкото движение
развива успеха от гениално нагънатите за живот листчета в цветна пъпка
и провала също развива от гениално нагънатите за живот листчета в цветна пъпка
морал, море и реактивност
нервен тик, рай
колко от тези деца ще свършат в безслава и кога
в безлюбов, неприютени, по-малки от сега
едно със сигурност, няколко…
всичките?
но нали и аз съм майка, устата ми е зашита със захарен памук
не ми е дадено да изричам истината от черния ѝ край
затова със затворена усмивка
гледам как зимата спуска белите си конци
в някаква кристална приказка
с щастлив край.
из „Зимни приказки“
Петя Х.
1.11.21