-
на Албена Тодорова Как отиваш за сандвичиа аз пазя място вън на перваза сякаш сме вази градовете не са места за хора улиците са вени сами на себе сихората се оказват някъдеразговорите им нямат значениедори гълъбите притежават повече паважогризки и време ще ми се да те бях завела на разходка с автобус 749по дългия маршрут до Метманпрез хълмистите…
-
По принцип ви разбирамно не разбирам какво казвате проклятието на поделения ни език ваш ли емой ли еобщ ли е за какво служизащо ми е дадендо тази извънредна степенв която сам себе си нападаи стрива на пясък от първата си дума знамче говоренето е краят на разговоракраят наонази извънредна историяпо външните стени на думите мълчаниетокато…
-
Недоверчива съм към онезивкопчените в детството си удавнициготови при всеки опи за спасениеда ме завлекат на дъното на времената сис някаква куха кукла или колело с ръждиви спициразберете:детето с ангелските къдри иплетеното елече върху поляната до Побитите камънине може да си ти нито аз снимката не настоявадетството е взаимнозаменяемокакто когато ти умре кучетоси взимаш от…
-
На щастието на върха зеленмежду листа и млада влагас плющене на крила и писък изненадаедин ще бъде повален ти сладък майски ден тъй както от гнездото си растешетъй както слънцето берешес клюн здрав и гъвкаво перохрана за братско съществолежи му черепът строшен ти сладък майски ден гората е жесток капанчовекът е кожухкултурно сам Петя Х.©…
-
Май, майс новите дрехи на липитенектарите, подрънкването на облаци глухарчетата, пръснатия птичи черепи мишката под купчина кръстосани гредиот рухналата оградапреди сезониживителната влагаот която са, казват, съновидениятаи другите корении как всяка година по това времевъпреки нарастващото съмнениепадам в капанана вярата в обновлението после тези кървави лапиоставят глуповати сърцевидни следи Петя Х.© из „Летни хитове“13-15.05.21 Петя Х.…
-
Откакто е техенически възможно непрестанно някой се снимасред цъфналата рапицадесетилетия и повече доказателстваче не се появява(вероятно и не съществува)по-жълто жълто от нейното жълтопчели, кучета, хоразлатни зъбисе шмугват в тецкия аромат на цветчетатаръце, усти – муцуни, копитаама че дивашки цвяти бавно се плъзга автомобилът по полския пътот двете ѝ жълти страни на екстазао, рапицо, мазна майкопоредният…
-
Ниене се дели чисто нати и аздруги и аз както хлябът се чупи вкрива линия отломки от едното по другото непрестанно се съпротивляваме на цялоститекъм които волю-неволюпринадлежим аз се отделя от поезията:осакатена единицачужди гласове илюспица вечност по кожата едновременно се задържа тами не Петя Х.© из „Летни хитове“06.05.21
-
Утресъздадената от човека материяще надвиши по тежест биологичната маса на земята как стана такаоткъде се взекак натежа вдигат ме две доверени ръценад чешмата в градинатауча се да пия водатрябва да уловя високото на фонтанапреди водите да падат като воал околометалната топка на водоструйката аз съм над водатанад коритото на света от гълъби и жълтурчетаоще нямам езиказ…
-
За сборника с разкази „Бразилски храст“ на Велина Минкова Лятото едва ли е сезонът на носталгиите, но единадесетте разказа на Велина Минкова имат потенциала да внесат една приятна и елегантна синя нота в това безвремие от слънце и нищо. Написани образцово по правилата на добрия разказ, в стабилна и изпробвана форма и отработен стил, в…
-
Петромаксовата лампа стана на 100 годиниспоред статията в сутрешния вестникживеем в ренесанса на петромаксаоткакто един пътешественик или безделникда го наречем Максим в песента нипреди около десетилетие закъсал с колата си насред африканската пустиняв далечината – окъпан в светлина стан на туарегиМаксим прекосил пясъцитев посоката на, както вярвал, електричествотос надеждата да зареди акумулаторатака се озовал сред няколко…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 