на Албена Тодорова

Как отиваш за сандвичи
а аз пазя място вън на перваза 
сякаш сме вази

градовете не са места за хора 
улиците са вени сами на себе си
хората се оказват някъде
разговорите им нямат значение
дори гълъбите притежават повече паваж
огризки и време

ще ми се да те бях завела на разходка с автобус 749
по дългия маршрут до Метман
през хълмистите поля извън града
където лежат костите на неандерталци
покрити с жита, слънчеви пики
тънките пътеки, тук-там ферма за щраусове
и стари къщи с гредореди
като от филм на Вим Вендърс: Алис в градовете
и когато разговорът потизтънее в мълчание
да посоча навън към бягащ заек или крайпътен знак
и да кажа
гледай, атоми!

всъщност можеше да се срещнем в кафенето
на последния етаж в кулата с музея на речното корабоплаване
с гледката към питона Рейн 
загледани деконструктивистки срещу течението
към сградите на Франк О. Гери в медийното пристанище
все някое ято жерави ще прелети
небето не търпи празни квадрати

няма особено значение
срещите са изключение
повечето хора не се срещат нито веднъж
Метман е най-скучното място на планетата 
цената на билета е 2 и 80

Петя Х.
© из „Летни хитове“
20.05.21