-
шегата в дрешката на сериозността баласт за стабилност обезкървено до бяло от внезапната проява на непоискана истина мълчана под сто слоя сърцето тупти здравия си ритъм няколко празни тона и после се пълни по инстинкт с живот както падат иглички, растат скрежни клонки по стъклото на езика или както пада ръка в средата на ненавременен
-
Онзи ден на четеното попаднах на това стихотворение, и го прочетох даже. Отдавна не бях отваряла „Лотос“ и, честно да си кажа – много ми харесва тази книга 🙂 От разстоянието на времето, това е най-шеговитата ми стихосбирка, която се държи подхлъзващо сериозно (и май така я четат повечето хора); в същото време си играе
-
„ли“ са изключително кратички авторски текстове, хайку (не строго погледнато) и други, като поетически светулки, като драсната клечка кибрит в тъмното поетически щрихи, които стоят сами за себе си в пределната си изчистеност, клонящи към нулата поетически мигове с висока концентрация жестове, ритуали, погледи … просто „ли“ © ЛИ, Петя Х.
-
не знам от какво тесто съм замесенано сигурно ми е капната в него капка абсентдълго се опитвах да пиша сухода се отстраня и да наблюдавамда изследвам трезво материятада изчислявам теглата на думитеда измервам съотношениятамежду казано и покрито но дори и научният експеримент се нуждаеот емоционалната зависимост на изследователяот страстта, с която интерпретира данните и вселената,
-
Върни ми пак детството и ще живея,както бухалите живеят, в тресавището и в гънките на мрака привечер – мяркат се,но никога не се виждат наистина, следвайки пътякъм една къща, която познавам от рождение през жълт енчец и алтроемерия; докато някъде,в най-отдалечения край на деня, шилоопашата патицаповиква себе си през езерото отговорът, който получава не е нито
-
Списъкът не би могъл да е пълен, извън него остават със сигурност достойни за внимание книги. Той по-скоро очертава ядрото на моите интереси и вкусове, както и трудния ми достъп до български книги. В същото време с него изказвам благодарност за всички добри книжни проекти през годината. „Празна зора“ от Екатерина Григорова, Small Stations Press, 2019;
-
Всеки може да чете Борхес или Омир за репутация, но опитайте с Робърт Грейвс! Robert Graves. Забележителен поет, грандиозен ум, джентълмен от старата школа в езика, стила и темите, борхесов, починал 90-годишен през зимата на 1985 в дома си в Дейа (Deía) на о. Майорка. Ако се окажете някога на почивка на острова, непременно избягайте
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 