на път – тояжката се забива в пръсттасега е винаги
Read more
среднощна гараот влака слизапътник без багаж
зад ухото на гранитниябуда – калинкас пречупено крило
познаваш ли тази птицакоято не съществува
най-ранният ми детски споменпрашинки в светлината
колко многоснежинкине оставят следа
пътувах, видяха листата на липитепо алеята – същите
голи клониоще стрелки върху циферблата
през пролуки и стъкла се плисва мракот сгъстени зеници
през дяволското тресавищесамо ази бременските музиканти
PetjaHeinrich 