List of posts

  • „Винилови души“ (Жанет 45, 2020) е дебютният сборник с разкази от Цветозар Цаков. Какво да очакваме – нещо като Йовков среща Сесар Айра; или Деян Енев среща Кърт Вонегът; или Чудомир среща Хемингуей. Разказите са плътни, сладкодумни, смешни, малко фантастични, битови (малко на ръба на твърде битови), носталгични (малко на ръба на твърде носталгични), балканолюбиви,…

    Read more

  • На каруцата тракането проехтя по градинските рози. Buson (1715 – 1783) Или за движението. Някой отива или се връща. Когато по шосето срещу дома ми премине тежък камион, къщата вибрира и чашите звънят една в друга… същото е. Винаги ме в удивявала тази свързаност между пътя и къщата. Градинските рози се камбанки. Те се хванати…

    Read more

  • Сред мрачната луна в тясното поточе патиците удрят с крила. Shûôshi (1892 – 1981) Шуоши е бил лекар и издател на списанието за хайку Аsebi.Геометрията на картината – един потъмнен кръг горе (мрачната луна), една черта (тясното поточе) и ако визуализираме звука – широки нервни ивици, назъбени (пляскащите крила). Аз си представям как тези крила…

    Read more

  • Проблясъците на снега осветяват цялото легло и то изстива. Sôchô (1760 – 1813) Сочо е бил художник и поет.Хладен блясък. Подобно е усещането на усмивка, която ти докарва ледени тръпки по гърба, уж е далеч, уж няма допир с теб, може дори да е мека и добра. Или съобщение, което не е лоша вест, но…

    Read more

  • Върху тънката ледена кора сам и във ведро настроение един качулат гмурец. Hakyô (1913–1969) Обикновено тънкия лед свързваме с опасност и тревога – опасно е да вървиш по тънък лед… чак чувам пропукването, виждам катастрофата. Но не и тук. Не ако си гмурец. В картината на това хайку виждаме съвършеното равновесие на мига. Няма опасности…

    Read more

  • Въпреки всичкия дъжд са нацъфтели по оградата есенните клони. Midori-jo (1886–1980) Най-после ми се падна жена – майсторка на хайку. Пък и какво великолепно парче текст! То говори за това, че знанието, откритията, любовта… изобщо духът! могат да се и извънвременни. За извънсезонната радост от тях. Оградата стои като нещо, което разделя – територии, времена,…

    Read more

  • За „Телогинариум“ на Ясен Григоров „Телогинариум“  на Ясен Григоров съдържа 16 кратки истории и прилежащите им илюстрации. Или обратното. Не е ясно различимо кое е дало първоначалния импулс – разказът или визуалното. Текст и рисунки препращат в двойки една към друга, влизат в отношения, дописват се и се дорисуват. В същото време илюстрацията и съответният ѝ…

    Read more

  • внезапен полъх, отключил споменаза мирис на тамян и свещи… или другохартиените бели рози по аркатана някаква далечна и по детски  весела алея дори и птиците не се завръщаткъдето е така кощунствено красивоще минем през портите на този храмно храмът… дали e още там Из „Портрети на предмети“

    Read more

  • Според съня, съществува течение в изкуствата, и особено в музиката, което се нарича „Зад хладилника“ (предполагам, че сънят ми си изобретява форма на гаражния рок, поне като название). И даже присъствам на такъв концерт, при който музикантите са натикани… зад хладилника. Идеята е, че така са отделени от публиката, сами с изкуството си. Също така…

    Read more

  • В летния дъжд хладните листа на сливата – цветът на вятъра.   Saimaro (1656–1737)   Саймаро е бил приятел на Башо.   Озадачи ме и ме затрудни, защото нищо не ми се разкриваше, освен чистата естетика на мига, а не съм свикнала да чета така. При любимия ми хайкуписец Issa има винаги повече, зад насладата…

    Read more