-
Според съня, съществува течение в изкуствата, и особено в музиката, което се нарича „Зад хладилника“ (предполагам, че сънят ми си изобретява форма на гаражния рок, поне като название). И даже присъствам на такъв концерт, при който музикантите са натикани… зад хладилника. Идеята е, че така са отделени от публиката, сами с изкуството си. Също така
-
В летния дъжд хладните листа на сливата – цветът на вятъра. Saimaro (1656–1737) Саймаро е бил приятел на Башо. Озадачи ме и ме затрудни, защото нищо не ми се разкриваше, освен чистата естетика на мига, а не съм свикнала да чета така. При любимия ми хайкуписец Issa има винаги повече, зад насладата
-
Бях забравила удоволствието от редовното водене на блога. Колкото повече човек пише в блога си, толкова повече фейсбук става излишен, поне за хора, които не разчитат на многобройна публика. Долният текст е писан преди две години на този ден. Забавлява ме, добре е да си го имам и тук. Японската възглавница е ВЕЛИКА! Вярвате ли
-
Ще си отмине лятото с късите си сенки и остротата на предметите контраста – светлина и сянка и тежките ухания в градините все още несъбудено детето в люлката бълнува бъдеще под силиконовата хлъзгавост на биберона е медено желанието да растеш да се издигаш над клоните, прекършили небето засмукването на вселената в собствената плът присвояването подредбата
-
Има такава легенда за Медея, една древна жена, хиляда години откакто на чуждия бряг тя дошла. Мъжът, който уж я обичал, довел я в свойта страна. И казал: Твой дом се нарича там, дето съм аз у дома. Говорела с думи неясни, езикът ѝ явно бил друг. Хляб, любов или мляко се казвали иначе
-
Тази нощ, в състояние на полусън, умът ми ми предложи следната история: История за най-великия художник на всички времена Тръгнал най-великият художник на всички времена да си купи ленено маслo за боите. Стигнал в масларницата, купил най-финото, така чудно миришело. Най-великият художник бил трескав в идеите си за най-великите картини, които ще нарисува, но и
-
123 1 след.и там няма нищо, за което погледът да се закачи няма стени с пирони, дръжки на врати дърветата са смлени в бялото на сутринта ръцете са се всмукали във вътрешното оставяйки контур на празнота с формата на минали ръце на минали движения на минали… от сабичките на треви, които са били свалил в
-
само мрак, дори не noir времето е за мрачна поезия, и така може би трябвало да се извисиш като сив лебед над езерото с гнили лилии и плочки хлорофил кривата на щастието върви към земята високите корони на липите с тържествените си треперушки някой кашля в сини шепи в лакътя на улицата и слънцето изгрява
-
Цикълът „Затриването на Фарьорските острови“ е писан преди десетилетие и излезе в книгата ми „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012). През изминалите години Фарьорите бяха многократно откривани и преоткривани от литературата и туризма в България, но смея да твърдя, че никой не ги е затривал по подобен начин 🙂 Десет години по-късно виждам начинаещия поет
-
Едва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 