-
От първия ден на декември до Коледа ще разкривам парченца от моя свят – литература, важни за мен книги, литературни пътешествия, преводи, щрихи на образи, лимне. Както може би очаквате, ще ви хвърля в един контролиран хаос от цветове, асоциативни вериги, спонтанни поетически прозрения. Понеже това е коледен календар, вниманието ви и безобразните коментари ще
-
The House That Jack Built (film, Lars von Trier, 2018) е ужас на кубчета, който, ако човек издържи първите 15 мин., може спокойно да си изгледа докрай с пълно безразличие, като по време на сцените с убийства просто си играе с телефона за разтоварване, тоест – около 30% от филма не позовлява да гледаш. Това
-
„Винилови души“ (Жанет 45, 2020) е дебютният сборник с разкази от Цветозар Цаков. Какво да очакваме – нещо като Йовков среща Сесар Айра; или Деян Енев среща Кърт Вонегът; или Чудомир среща Хемингуей. Разказите са плътни, сладкодумни, смешни, малко фантастични, битови (малко на ръба на твърде битови), носталгични (малко на ръба на твърде носталгични), балканолюбиви,
-
На каруцата тракането проехтя по градинските рози. Buson (1715 – 1783) Или за движението. Някой отива или се връща. Когато по шосето срещу дома ми премине тежък камион, къщата вибрира и чашите звънят една в друга… същото е. Винаги ме в удивявала тази свързаност между пътя и къщата. Градинските рози се камбанки. Те се хванати
-
Сред мрачната луна в тясното поточе патиците удрят с крила. Shûôshi (1892 – 1981) Шуоши е бил лекар и издател на списанието за хайку Аsebi.Геометрията на картината – един потъмнен кръг горе (мрачната луна), една черта (тясното поточе) и ако визуализираме звука – широки нервни ивици, назъбени (пляскащите крила). Аз си представям как тези крила
-
Проблясъците на снега осветяват цялото легло и то изстива. Sôchô (1760 – 1813) Сочо е бил художник и поет.Хладен блясък. Подобно е усещането на усмивка, която ти докарва ледени тръпки по гърба, уж е далеч, уж няма допир с теб, може дори да е мека и добра. Или съобщение, което не е лоша вест, но
-
Върху тънката ледена кора сам и във ведро настроение един качулат гмурец. Hakyô (1913–1969) Обикновено тънкия лед свързваме с опасност и тревога – опасно е да вървиш по тънък лед… чак чувам пропукването, виждам катастрофата. Но не и тук. Не ако си гмурец. В картината на това хайку виждаме съвършеното равновесие на мига. Няма опасности
-
Въпреки всичкия дъжд са нацъфтели по оградата есенните клони. Midori-jo (1886–1980) Най-после ми се падна жена – майсторка на хайку. Пък и какво великолепно парче текст! То говори за това, че знанието, откритията, любовта… изобщо духът! могат да се и извънвременни. За извънсезонната радост от тях. Оградата стои като нещо, което разделя – територии, времена,
-
За „Телогинариум“ на Ясен Григоров „Телогинариум“ на Ясен Григоров съдържа 16 кратки истории и прилежащите им илюстрации. Или обратното. Не е ясно различимо кое е дало първоначалния импулс – разказът или визуалното. Текст и рисунки препращат в двойки една към друга, влизат в отношения, дописват се и се дорисуват. В същото време илюстрацията и съответният ѝ
-
внезапен полъх, отключил споменаза мирис на тамян и свещи… или другохартиените бели рози по аркатана някаква далечна и по детски весела алея дори и птиците не се завръщаткъдето е така кощунствено красивоще минем през портите на този храмно храмът… дали e още там Из „Портрети на предмети“