-
Бях забравила удоволствието от редовното водене на блога. Колкото повече човек пише в блога си, толкова повече фейсбук става излишен, поне за хора, които не разчитат на многобройна публика. Долният текст е писан преди две години на този ден. Забавлява ме, добре е да си го имам и тук. Японската възглавница е ВЕЛИКА! Вярвате ли…
-
Ще си отмине лятото с късите си сенки и остротата на предметите контраста – светлина и сянка и тежките ухания в градините все още несъбудено детето в люлката бълнува бъдеще под силиконовата хлъзгавост на биберона е медено желанието да растеш да се издигаш над клоните, прекършили небето засмукването на вселената в собствената плът присвояването подредбата…
-
Има такава легенда за Медея, една древна жена, хиляда години откакто на чуждия бряг тя дошла. Мъжът, който уж я обичал, довел я в свойта страна. И казал: Твой дом се нарича там, дето съм аз у дома. Говорела с думи неясни, езикът ѝ явно бил друг. Хляб, любов или мляко се казвали иначе…
-
Тази нощ, в състояние на полусън, умът ми ми предложи следната история: История за най-великия художник на всички времена Тръгнал най-великият художник на всички времена да си купи ленено маслo за боите. Стигнал в масларницата, купил най-финото, така чудно миришело. Най-великият художник бил трескав в идеите си за най-великите картини, които ще нарисува, но и…
-
123 1 след.и там няма нищо, за което погледът да се закачи няма стени с пирони, дръжки на врати дърветата са смлени в бялото на сутринта ръцете са се всмукали във вътрешното оставяйки контур на празнота с формата на минали ръце на минали движения на минали… от сабичките на треви, които са били свалил в…
-
само мрак, дори не noir времето е за мрачна поезия, и така може би трябвало да се извисиш като сив лебед над езерото с гнили лилии и плочки хлорофил кривата на щастието върви към земята високите корони на липите с тържествените си треперушки някой кашля в сини шепи в лакътя на улицата и слънцето изгрява…
-
Цикълът „Затриването на Фарьорските острови“ е писан преди десетилетие и излезе в книгата ми „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012). През изминалите години Фарьорите бяха многократно откривани и преоткривани от литературата и туризма в България, но смея да твърдя, че никой не ги е затривал по подобен начин 🙂 Десет години по-късно виждам начинаещия поет…
-
Едва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко…
-
последните насекоми върху слънчевото петно в края на октомври /описание, дълго колкото трае петното оса, която стърже дървесина от градинския стол пеперуда пауново око върху бял парапет японски стършел върху топлия метал на водосточната тръба черно водно конче калинка в полет мухи, едри паяк из щедри паяжини като за последно шахмат с фигури от вонещици…
-
Днес, докато минавах по всекидневия си маршрут с щеките, изведнъж спрях насред пътя, защото просто не можех да го задържа този порив… спрях, за да запиша това стихотворение. Откачих щеките от ръцете, извадих телефона и записах направо тук, във фб, ето го, с цялата му спонтанност, писано е насред полския път, докато ме подминаваха колоездачи,…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 