-
Тази сутрин под душа ме връхлита затънтен спомен от детството, явно горещите бодливи струи активират по смешен начин случайно затулени участъци от мозъка. Беше на посещение в училище Миряна Башева, а след разговора аз бях натоварена с огромен букет, който трябваше да пренеса през безкрайно дългата стая и да го поднеса на гостенката. Тръгнах аз,
-
Как прашинките летят из въздуха в сноп светлина от прозореца.
-
Тялото ми толкова е зажадняло за светло след тази дълга и безслънчева зима, че като види слънчево петно, автоматични спира в него, изключва всякаква мисъл и стои като включено в контакт.
-
Момиченцето на съседите се упражнява от няколко години да свири на пиано. Отскоро е толкова виртуозна! Направила е голям скок. Ако ухото ми не познаваше историята в детайл, щях да си направя погрешните изводи – че човек постига нещо изведнъж, нали така изглежда на пръв поглед. Но не е – изведнъж се постига нещо, което
-
Гледах „На Западния фронт нищо ново“ – Оскар за най-добър филм през 1930. Разтърсващо антивоенно послание. На мен романът не ми е любим. И филмът не ми стана любим също. Но и двете ме зашлевяват по крайно жесток начин. Сякаш изпитвам вина, а не мога да поема вина за войните – това би било нелепо.
-
За ваксина. Лекарят ми задава стандартните въпроси относно здравето и жизнените ми навици и накрая ме пита дали работя с отрови. Аз се замислям кратко и отвръщам: „Да, с литературни отрови, но не знам дали се броят в случая.“ Поразвеселих го, беше доста посърнал сред върволица от понеделнишки грип и чума.
-
Какво интересно преживяване! Влизам тази вечер с приятели в един ресторант, в който съм била само веднъж преди около година, и то със съвсем други хора. Сервитьорката ме поглежда и ми казва: „О, добре дошла отново, даже и приятели водите“. И докато се чудя дали наистина ме помни и какво ли помни, тя посочва масата
-
The Third Man (1949), британски трилър или може би film noir. 10 от 10 точки: филмова класика завинаги! Действието се развива с следвоенна Виена, разделена на четири сектора. Сред трафиканти, измамници, международна полиция ставаме свидетели на мистериозно убийство. Патетични кулиси на разрушения след войната град. Върховно филмово удоволствие.
-
Когато някой каже „колко ти завиждам“, според вас това положителна или отрицателна емоция изразява? Чувала съм го и винаги ми е било странно, че някой го казва ей така, а друг го приема също без протест. Как можеш да завиждаш някому за нещо – та нали всичко е постигнато с цената на друго? Все едно
-
Снощи на опашката пред гардероба в операта имах интересно наблюдение – не един, а много на брой възрастни мъже безцеремонно ме предредира, даже леко ме изблъскаха и се бореха диво да защитят завоюваната си привилегия да си грабнат палтата пред мен, 30 секунди преди мен, след като 6 часа бяха гледали божествената безпардонност на бог
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 