-
„Остенде 1936. Лятото на едно приятелство“ от Фолкер Вайдерман е малък плажен роман за онези сериозни читатели, бягащи от непоносимата сезонна лекота „Отново е юли, едно ново лято в Остенде“. Града като от 1936 няма да откриете днес, ако тръгнете да обхождате крайбрежния булевард на белгийския курорт. Не е останало пощадено от бомбардировките през Втората
-
Много беше смешен този сън, в който някой ми разказа сензационното откритие, че ако сложиш метла в кокошарник, никога няма да можеш да си я вземеш обратно, защото петелът развива тотална зависимост към метлата, няма предмет, който да обича повече, и е готов да ти изкълве очите, но метлата не дава, даже и да е
-
Близки срещи от третия вид, филм, Спилбърг, 1977, 5 от 10 точки – каква приятна боза, пълна със смахнати ефекти на база ток и лампи, нелогични диалози и чалнати земляни, които от сърце мечтаят да бъдат отвлечени в космоса. На какво се дължи тази седемдесетарска ескейпистка мечта? – Студената война? Иначе техниката, показана във филма,
-
An American in Paris (film, 1951), 8 от 10. Ако успеем да се отстраним от тъповатата невинност на отношенията от 50-те години и преглътнем смешноватото запознаване на прарижани с американския начин на живот, филмът може да бъде голямо удоволстивие. Ненадмината за всички времена е 17-минутната сцена накрая на филма с балета по едноименната симфоническа поема
-
Вдъхновението е щастието на духа.
-
Giant (филм, 1956, с Елизабет Тейлър и Джеймс Дийн). Нещо епохално като „Отнесени от вихъра“, но още по-зле. За първи път в историята на личното ми оценяване на филми ще дам минус 20 от плюс 10 точки. Елизабет Тейлър винаги ми е била отблъскваща, свързвам образа ѝ с онова подпухнало нейно лице, когато беше възрастна
-
В излязло наскоро интервю за немското списание „Гео“ питат един от създателите на Скайп, естонеца Ян Талин, дали смята, че е възможно всички ние да сме просто част от една симулация, създадена от машини. Какъв, мислите, е неговият отговор? Сборникът с разкази „Клаустрофобии“ (изд. „Бегемот“, 2016) от Николай Грозни може да бъде разчетен и като колекция
-
Романът „Моята лична борба“ и епичното разчистване на останките от постмодернизма Лавинообразно нарасналият интерес през последните години към шесттомната автофикционална поредица „Моята лична борба“ на норвежкия писател Карл Уве Кнаусгор изненадва дори самия писател. В интервюта той често определя романа си като спонтанен продукт на средната възраст, стилистично не чак толкова изкусен, бързо написан, бегло
-
Дълго чакахме да се появи на български език роман от съвременния аржентински писател с култов статус Сесар Айра. Не просто да се появи, а да ни отвее. Отвяването си е така типичен похват в романите му – все се появява някоя вихрушка и отнася героя към поредното приключение. През 2016 година издателство „Агата А“ излезе
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 