-
Муза в Музея //Музей на Средиземноморието, Стокхолм, септ. 2017
-
Wer alles liest, hat nichts begriffen. (Thomas Bernhard, „Alte Meister“) Който чете всичко, нищо не е разбрал. (Томас Бернхард, „Старите майстори“) Това е мото за книжни инфлуенсъри 😀
-
jazz радио от Монтевидео, бордо, козе сирене, което си буча на ножа и гледам тази огромна шишарка на масата на светлината на една свещ. (От няколко дена мисля да напиша стихотворението: топлината на една свещ Забавлявам Й., като му разказвам истории, които измислям непрестанно. Той знае, че мога да разказвам поне до утре сутринта. Стига…
-
Когато Рейн беше море, а кейовете се устремяваха към небето. Обширна, издута река. Разпиляна, изобилна, щедра. Разтроена – една централна и бърза, строга артерия, а от двете й страни – бавни, плитки… вени?
-
Исак от Остенде. Прасето е алегoрия на алчността. Животът е кратък и свършваш като животно. Пикочен мехур, пълен с въздух, да го подритват малките деца. Живот – нищо! – въздъх, ципа и месо. // Haarlem. NL
-
A на този натюрморт от Ян Ван де Велде чашата в дясно служи за общо пиене – подава се от един на друг. Затова са може би тези мерки – обръчи по височината ѝ, сякаш да отмерват дела на всеки от пиещите заедно. Какъв красив образ на приятелството и доверието! Но също и на края…
-
Клара Петерс е майсторка на холандски натюрморти от 17 в. Възхишавам се на тази жена. А точно тук, върху металната капачка на каната, е нарисувала в отражението свой автопортрет. И то така фино и прецизно, че дори бързото щракване на телефона ми го предава. Тази деликатна вечност! // Mauritshuis, Den Haag Великолепната Клара Петерс,…
-
Понеже това ме занимава в момента, отделих внимание на бароковите натюрморти, този от Ян Ливен ми стана любим. Натюрморт с книги, около 1627. На пръв поглед подредени скъпи предмети – лютня, дебели книги, хляб, ценна стъклена чаша. Но с какво ни занимава картината? Занимава ни с измамата на сетивата. И изведнъж виждаме, че не е…
-
Пак поезия, избрана на принципа на случайността и преведена за вас с кеф и малко мъки… Затова пък случайността е голяма работа! 🙂 Висенте Алейксандре (Vicente Aleixandre); 26.04.1898, Sevilla – 14.12.1984, Madrid; испански писател, Нобелова награда за литература (1977) Творчеството му обхваща три периода. Ранните му стихотворения са в стила на сюрреализма. Характерни при него…