-
Adriaen van Utrecht, 1644. Tова е т. нар. pronkstilleven – вид пищен натюрморт, при който има живи и мъртви животни, предмети… Пълно изобилие. Нали си говорим за барок, тук всеки предмет е символ на нещо. Как от съвременната си позиция гледаме на този застинал живот, как го четем? Тук има всичко, само човека го няма
-
Вчера, както се прибирам с колелото, спирам пред магазина за дрехи, от който никога нищо не си купувам, ама обичам да зяпам и да се възмущавам на тъпите неща, дето продават. И гледам – наредили цял щендер с изкуствени кожуси, от онези, дето приличат на драни от детски меченца играчки. Всъщност ме блазни идеята да
-
Laurent de La Hyre, Алегория на музиката, 1649. Музикалният инструмент е теорба (басова разноводност на лютнята).
-
Няма невинност в езика вземи този пожар и си го сложи в джоба подаваме си един на друг обгорени фрази плячка издигаме едно ние и ние ни издига луна, искаш ли бързи кораби минаваме през текстовете като завоеватели мрачни от мълчание – леки от мълчание тържествуваме със сведени очи върху разбитите кодове какво дрънчи в
-
Различно от прясно навалелия. Новият сняг е привидно невинен. Заобля, скрива и мълчи. Но този дрипав вчерашен сняг е така драматичен. С извивките си, които подчертават формата на камъните, мотивите на плочките повтарящ. Сняг със знание за формата. Вчера радостно паднал, днес прозрял. Не бял, а кристален. Ненарастващ – спадащ. Прецизен. Език, отсявал дълго.
-
Тази сутрин, докато се събуждах по рано в самото сърце на нощта, с висящи удобно крайници, си мислех как трябва някъде да прочета научно обяснение защо хората се научават да не падат от леглото. Дали е атавистична черта – нещо наследено от леопардите, заспали върху клон. После пред полузаспалите ми очи се разстла дълъг път,
-
Бях толкова развълнувана от големината му и някак от идейната ни близост, че не се осмелих да кажа името си. Той надписа книгата. Аз казах: Толкова ви благодаря за четенето! А той сложи ръка на сърцето си и отвърна, без никаква преструва, с космическа искреност и усмивка: Аз благодаря! Беше като магия. Чете избрани пасажи
-
Жан Кокто бил казал: „Доброто възпитание се изразява в това да скриеш колко много цениш сам себе си и колко малко – другите.“ Jean Maurice Eugène Clément Cocteau
-
Ще смеся неща, които уж нямат нищо общо едно с друго. Модата този сезон е толкова по вкуса ми, че мога да вляза в магазин за дрехи и, без да меря, да го напазарувам – всичко е като за мен. Тези огромни ръкави, връзки, пищни фльонги, всякаквото черно, огромни обеци, шапките така или иначе сякаш
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 