-
Гледах снощи Wake of the Red Witch (филм с Джон Уейн, 1948). И днес си мисля за този тип мъже като Джон Уейн, как са е изместило отношението ни към тях. Напомня ми на покойния чичо Клаус, дори на външен вид. Това са мъже дръзки до агресия, с груб хумор, благородни самохвалковци. От тях се…
-
Данте, Вергилий и Стаций вървят през гората на земния рай, стигат Лете – реката на забравата. На отсрещния бряг ги посреща Матилда, беряща цветя, която обяснява природата на земния рай.
-
Това силно желание нищо повече да не правя, нищо да не чувствам, тази внезапна потребност да мълча и да се откъсна в Люксембургската градина, така тиха, пенсиониран сенатор, стареещ под тежестта на наградите си. И тогава нищо повече, нито децата, нито лодките им, още по-малко музиката, нищо няма да смущава лишената от илюзии, почти непоклатима…
-
Е, да, случва се човек да намери в чантичката си с размерите на обувката на Пепеляшка, чантичка, която поема само най-необходимото – връзка ключове, портмоне, телефон, пакетче кърпички, разпиляни монети, една визитна картичка, получена неочаквано, бързо и странно, както иначе само във филмите става, положила началото на чисто приятелство, по носталгични причини оставена завинаги в…
-
Признайте си, че често сте се питали, какво е отношението на Мишел Уелбек към българското вино? 🙂 Днес разтворих на произволна страница събраните му стихотворения (така ги прехвърлям, нямам в момента воля и желание да се задълбочавам в томчето) и попаднах на това, което не мога да не го разглася спешно сред гъста бг публика.…
-
Статията Любовна поезия без любов е интересен бърз поглед върху проблема за любовта, чието несбъдване окрилява любовната поезия… по принцип. Това, че Лиля Брик измъчвала Маяковски само за да пише той велики любовни стихотворения, звучи леко като страшна приказка. Дори и да е вярно, някак пак работите опират до премерен ход и по-скоро до липса…
-
И както вървя днес бавно през топлата декемврийска вечер и преживям емоционалната трева, както се шляя и се опитвам да премеля и отхвърля натрупаното едно по едно, вдигам глава и се разминавам с Оскар Уайлд, вдигнал яката на черното си палто, между пръстите с тънка бяла цигарка, която приближава към устните си.
-
Отдадеността, с която флейтистите изпратиха звуците си под купола на концертната зала, по нищо не се различаваше от примитивния вой на вълците към космоса. В основата си всички, от насекомото до човека, измолваме вселената за едно и също.
-
Adriaen van Utrecht, 1644. Tова е т. нар. pronkstilleven – вид пищен натюрморт, при който има живи и мъртви животни, предмети… Пълно изобилие. Нали си говорим за барок, тук всеки предмет е символ на нещо. Как от съвременната си позиция гледаме на този застинал живот, как го четем? Тук има всичко, само човека го няма…
-
Вчера, както се прибирам с колелото, спирам пред магазина за дрехи, от който никога нищо не си купувам, ама обичам да зяпам и да се възмущавам на тъпите неща, дето продават. И гледам – наредили цял щендер с изкуствени кожуси, от онези, дето приличат на драни от детски меченца играчки. Всъщност ме блазни идеята да…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 