-
Кое ми носи радост от пътуването? Защо обичам да съм някъде другаде? Откриване на новото, преповтаряне на познато от предишни пътувания? Или отдалечаването от всекидневното, отдалечаването само по себе си. Ако проявя суета и преиграя отговора, бих казала, че новото ме привлича. Такъв отговор създава добро впечатление, добре върви в приятен разговор. Но не по-малко
-
Тук танцуват призраци 😀 Цялата библиотека е изпълнена с тях, забавляват се, четат, разговарят, пушат прозрачни пури и пият димни питиета от чаши, изплетени от паяжини. До чугуненуя радиатор в застанала аморфна дама, която държи откъсната си глава под мишница. От устата на откъсната глава се подава бяла костна луличка, която тактува по радиатора (дрън-дрън-дрън).
-
Надвесих се над река Сорг и я видях как вее зелените си расти // Sorgue
-
Тежковъоръжена жандармерия пред катедралата, срещу която вечеряме на разклатена масичка. Младият мъж на видима възраст около 20 е с пръст върху спусъка на огромното оръжие, каквото досега не бях виждала по улиците на Европа. С обучени движение на главата държи под наблюдение нас, катедралата, ниските етажи, входа, стълбата. В катедралата се събират хора, тържествен духов
-
Колкото повече ги приближаваме, толкова повече се раздалечават.
-
„Една жена на едно колело“, казва едно детенце на майка си и ме посочва. Колко хубаво! – честен и чист етикет. Без никаква оценка. Нищо за жената, нищо за чантата й, очилата, нищо за колелото, за фара. Нищо притеснително от посочването с пръст. И изведнъж си загубих аза, ама за кратко, до кръстовището, защото там трябваше
-
Имам подобна снимка от детството. На нея съм с перука и изглеждам като някой, който ще бъде такъв… А това тук е истинската ми коса днес и май гледам като някой, който вече е бил такъв. Ще потърся снимката.
-
Слушах органиста в музея на органите, гледах този свод, после ми се прииска да рисувам светци и дълго попивах с очи витражите. Тези внимателни тръбни звуци – тези внимателни линии // симетрия, хармония — – hier: Kloster Malchow, Mecklenburg-Vorpommern, Germany.
-
На опашката за кафе. Пред мен един чичко от тези, които се появяват върху шапките ми в последните дни, се извръща към мен, разглежда ме дълго и настойчиво от глава до пети, доста нетипично поведение по тези места. По едно време за захилва до уши и казва: Ааааааа, кралица! Кралица сте, виждам корона. И посочва временното
-
Бонджорно! Не, Ели, не съм там. 🙂 Мислех да си я сложа за профилна, ама не мога да отстраня чичовците отзад. Пък и с тях е по- живо. Шапка с чичовци.
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 