Кое ми носи радост от пътуването? Защо обичам да съм някъде другаде? Откриване на новото, преповтаряне на познато от предишни пътувания? Или отдалечаването от всекидневното, отдалечаването само по себе си. Ако проявя суета и преиграя отговора, бих казала, че новото ме привлича. Такъв отговор създава добро впечатление, добре върви в приятен разговор. Но не по-малко ме радва отдалечаването, отменянето на ежедневието; да бъда себе си на друго място. Не бих била стриктен описател на места и култури, защото всъщност почти не ги забелязвам. Вбивам поглед в детайл или незначителна подробност – например големия ръждив винт във фугата между паветата по пътя към папската градина на хълма. И не просто го забелязвам, а го мисля, вграждам го в далечна история, поверявам му тежестта на цели мисловни конструкциии; ненадейно съм се изкачила горе, където вятърът завихря пътния прах и трябва да затворя очи, за да ги предпазя от острите песъчинки. Добре, може би съм добър описател на мигове, строител на мостове, доставчик на стълби, създател на мрежи от неща и ситуации.
Свързвам осъзнати острови. Някои ги има, други са измислени, а като че ли повечето са едновременно и двете. Ето в такъв свят се движа най-свободно, а той е навсякъде. Повече ли обичам да отивам или да се връщам? Няма значение, защото двете непрестанно менят местата си.
Да, повече от поезията обичам да пътувам. Да, има и места, които са черни дупки – тъмнина и отсъствие на текст; поглъщане в нищото на живи късове текст, изличаване, изтриване. На такива места сънищата обръщат гръб и се отдалечават, но това е друго отдалечаване, за него би трябвало да има друга дума. И както в момента ме хапят свирепите мухи с вековно упорство, мен – магарето, изпитвам дълбокa благодарност към живота и вея опашка.