Неделята на възрастните мъже от каменните селски площади с игриви фонтани на сянка по пладне. Мъжете, облечени в поизбелели трикотажни блузи с якички или бели ризи с къси ръкави, разкопани горните две копчета, с бастун, или с лула, с металически цвят на кожата и живи очи под рунтава вежди. Те се втурват към туристите, заблудили се в селото им, встрани от големите и пищни други села, в страни от големите арки, встрани от величествените орнаменти, далеч от папския път, върху козята пътечка на родното им място. И на родния си диалект с артистично жестикулиране упътват странниците между къщите, към руините на крепостта. Това е тяхната мисия – да стоят на площада по пладне и да крепят малката история на селото си върху изкривената, кокалеста дървесина па плещите си. Всичкото сладко грозде да им се даде!

Божествено киселички бяха 😀 — – hier: Lagnes.