Вчера бях вадила измежду книгите на един рафт една масивна и рядко отваряна. После я поставих на мястото й, но явно нещо се е поразместило и нарушило крехкия баланс – на рафта има книги, рисунки, порцеланов чайник със златни орнаменти (подарък от чичо К. от преди поне две десетилетия и скрит зад параван от книжа), окарина, свещи, месинговата мелничка за пипер, декоративен тромпет, принадлежал на коледен ангел от някаква украса… Вечерта в тъмното, накриво върнатата на мястото си книга става парче от домино и предизвиква верижна реакция – рафтът изхвърля съдържанието си с артистичен музикален жест по пода. Книгата, предизвикала срутването, е с текстове с учението на Буда, а рисунката, която полетя е тази. Тази ръка с топче, очевидно държала равновесието на света – почувствах се в ръката на вселенска мъдрост. 🙂 Благодаря ти, шегаджия Буда, че побутвана доминото.