12:20, днес, една обикноена чинка (Fringilla coelebs) се блъсна в стъклото, кацна на терасата, загубила всякаква воля за свобода. Опитомена за миг. Гледаше като човек, а не като птица. Огледа се и се блъсна повторно, още по-настоятелно. Кацна пак, дълго стоя. Гледахме се през половин метър и един прозорец. Налях капачка вода, грабнах няколко семки и овесени ядки. Отворих стъклената врата и излязох на терасата, птицата не помръдна. Поставих храната до нея и когато й обърнах гръб, тя отлетя отсреща на ореха.