В последния ден преди ученическата лятна ваканция наоколо се чистят коли, изтупват се стелките – вдига се прах. Лавиците в книжарницата – лятно поизпразнени. Сборник с разкази за южна Франция? В деня на големия мач много хора са отишли на работа с футболни фланелки, – готвачи футболисти, сладкари футболисти, зъболекарка футболистка, – аз видях семейство нутрии във водния ров около разпадащия се дворец, бивш архив и дом на семейството градинари Диксън, сигурно също футболисти, какво ли е това дърво, май кедър? По улицата срещу мен върви речен капитан с навити ръкави и гъсти фигури от мастилени татуировки по ръцете. Той върви бавно, вероятно с капитанската стъпка, изработена в обиколките на затвореното пространство на кораб, а аз карам черното си колело със средна скорост, вероятно изработена в множество безцелни обиколки. Преминава AQUAPOLIS, натоварен с контейнери, подредени един върху друг като лего. Насевер пътува. Под табелата на старата митница от 17 век някой е изпуснал фунийка сладолед, да речем, че това е бил капитанът. И както си седя тук и пиша, минава един старец чешит и ми подхвърля строго: „Млада госпожо, тази пейка аз съм си я наел за 25 Евро. Ако искате, мога да ви я дам за 30.“ Вдигам глава от телефона, ето точно сега, и го поглеждам стреснато, ама бързо ми просветва, че това май е някаква смешна закачка и се разсмивам. „Ама ако искате да седнете, заповядайте“, отвръщам. А той започва да се хили на шегата си и отминава. Зад ухото му виждам слуховото апаратче и си мисля как хич не го интересува какво конкретно съм му отвърнала, достатъчна му е шегата, моята реакция и тази бодра негова походка напред с разлюлан къс панталон и закривени като дъги на бъчви крака го потвърждава. Panta rhei, нали. Рейн, 7.7 (седми.седми)