Случи ми се! Случи ми се днес повторно стихотворението. Докато тичах привечер през полето:
Полето е ожънато
////
и ниско, така че виждам
през него да се гонят
два заека – Джон Ашбъри
казва, че обича клишетата
език, вършил добра работа
на толкова много поколения
в трудни моменти
не вярвам на очите си
мисля, че едното е лисица
(Лотос, SMALL STATIONS PRESS, 2014)
И докато си повтарях мислено стихотворението и благодарях на боговете за този миг, едно огромно водно конче се стрелна като синя стрела срещу мен, право към корема ми. Никак не ме е страх от водни кончета – тези най-древни хищници от света на насекомите. Но инстинктивно замахах с ръце, затворих за миг очи и приключих с преповтарянето на стихотворението, някъде към края, може би точно на „не вярвам на очите си“ 🙂, крещейки „ааааааа“. Когато ги отворих отново, нямаше и помен от водното конче, зайците бяха далеч зад мен, а отпред – червеният памук на облаците. Пясъчният остров, Sandy Island, 19° 12′ 44“ южна ширина и 159° 56′ 21“ източна дължина, е един от последните заличени от картата острови – на това място има дълбок океан и никаква въздигнала се над водата пясъчна ивица. Островът фантом се е появил преди векове като зрителна измама, мечта, предавана от уста на уста, преписвана от карта на карта, измислени птици са долитали до там, а някой е нарисувал в пясъка огромни заешки уши, запечатани днес на сателитни снимки. Водното конче е единственото насекомо, което може да лети на заден ход. Отказах се от втората обиколка на полето – взела бях вече всичко от деня, пък и бързах да го запиша.
