Тежковъоръжена жандармерия пред катедралата, срещу която вечеряме на разклатена масичка. Младият мъж на видима възраст около 20 е с пръст върху спусъка на огромното оръжие, каквото досега не бях виждала по улиците на Европа. С обучени движение на главата държи под наблюдение нас, катедралата, ниските етажи, входа, стълбата. В катедралата се събират хора, тържествен духов оркестър. Блага вечер, сякаш по-тиха от летата, които помня по тези места. И все пак – с препълнени ресторанти, маси върху средновековната улица, лов на покемони. Нармалността избуява с някакъв френски инат сред руините от римско време. Тежковъоръженият младеж с безизразното лице засиява в усмивка, когато към катедралата се насочват група хора – жени в летни рокли и мъже в светли панталони. Може би роднини, може би майка му и баща му, баба му и дядо му, другите. И пръста все на спусъка. През 1779 във военния лицей тук са учили Наполеон и брат му.

Отьон / Autun