Драга ми аз

Пруст. Имам нужда да прочета всичките части отново, но внимателно. По следите на… Както и да го наречем това прустово време. Чела съм го преди години, но тогава още нямах спокойствието, с което може да се движи човек из този свят. Този свят. Точно този. Който не ме изхвърля като непасваща част. И когато чета, че звукът от позвъняване на вратата е елипсовиден, знам точно какъв е този звук, чувам го. Тези синестезии в романа ми носят дива радост! Тотално съвпадение.

Когато човек заспива, малко преди съня, навлизат тези тънки сцени от мечти и реалност. Точно тогава си представям как откривам човек със същата потребност да чете Пруст. И организираме нещо като клуб. Събираме се и с други като нас, четем на глас. Говорим за детайли. Някой отделя часове за точно онова описание как майката разрошва косата на сина си, за да поправи прекалено изрядната прическа. Друг говори за прожектираните картини от laterna magica върху гънките на завесата. А аз внезапно се сещам за миризмата на нафтова печка и прясно лъснат паркет в предучилищната ми, защото имаше описание в романа на миризма, която свързах с точно този мирисоцвят от детството ми. Да, чудесен би бил такъв свят, в който поне един човек съществува и би разговарял с мен. Много бихме се смели. Ех, драга ми аз, не е ли просто пореден изблик на егоизъм очакването ти да има друг? Защо, драга ми аз, не излезеш ти веднъж от този твой свят? 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s