Драга ми аз

Пруст. Имам нужда да прочета всичките части отново, но внимателно. По следите на… Както и да го наречем това прустово време. Чела съм го преди години, но тогава още нямах спокойствието, с което може да се движи човек из този свят. Този свят. Точно този. Който не ме изхвърля като непасваща част. И когато чета, че звукът от позвъняване на вратата е елипсовиден, знам точно какъв е този звук, чувам го. Тези синестезии в романа ми носят дива радост! Тотално съвпадение.

Когато човек заспива, малко преди съня, навлизат тези тънки сцени от мечти и реалност. Точно тогава си представям как откривам човек със същата потребност да чете Пруст. И организираме нещо като клуб. Събираме се и с други като нас, четем на глас. Говорим за детайли. Някой отделя часове за точно онова описание как майката разрошва косата на сина си, за да поправи прекалено изрядната прическа. Друг говори за прожектираните картини от laterna magica върху гънките на завесата. А аз внезапно се сещам за миризмата на нафтова печка и прясно лъснат паркет в предучилищната ми, защото имаше описание в романа на миризма, която свързах с точно този мирисоцвят от детството ми. Да, чудесен би бил такъв свят, в който поне един човек съществува и би разговарял с мен. Много бихме се смели. Ех, драга ми аз, не е ли просто пореден изблик на егоизъм очакването ти да има друг? Защо, драга ми аз, не излезеш ти веднъж от този твой свят? 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.