R. ме поглежда, сбърчва вежди и казва: „С тези очила приличаш на библиотекарка“. Е, нямам нищо против. Пък и е истина донякъде.

–

Непременно да си набавя книги на Geoff Dyer.

Цяла вечер разказвам на Й. за Пруст, а той ме изпреварва и преди да съм му я споделила, той отгатва мечтата ми да си намеря приятели, с които да направим клуб и да четем „По следите…“ (писах за това онзи ден тук). Добре се познаваме. Освен това е благодарен, че му разказвам романа в синтезиран вид. Обичам уважението, което показва към интересите ми. Увличам се и говоря с часове. Реално погледнато, то нашето си е като клуб – двама човека, маса, английски чай, тиха музика за фон (Грегъри Портър – този величествен джаз баритон). Когато разказвам за бабата на Пруст, Й. заключва: „Приличате си!“. Нямам какво да допълня.  Освен да сложа отдолу печат „записки на библиотекарката“.

PS: Да отбележа новината на деня. Канадски учен открил аматьорски филмов запис от 14 ноември 1904 г., на който се виждат гостите на една сватба в момента, в който напускат църквата. За няколко секунди виждаме елегантно слизащ по стълбите господин, за когото се твърди, че бил самият Пруст. Това е единственият видеозапис, запечатал образа на писателя. На тази сватба Пруст подарил на младоженците златен револвер.