На терасата два стола, леко обърнати един към друг, сближаващи се. Под високата пълна луна хвърлят раздалечаващи се сенки. Толкова е светло на терасата, че мога да чета в пълното отсъствие на изкуствена светлина. Гледам градината долу – толкова много изразителни сенки. На дървета, храсти,  камъни и парапети. На хранилката за птици и ветропоказателя. Непозната сянка също.