„Възхвала на велосипеда“ от френския антрополог Marc Augé e малко вече позавехнало четиво за… ами за градовете и велосипедите, за младите и старите на колело, за ренесанса на велосипеда (е, този ренесанс беше преди около 2 десетилетия)… Има приятни моменти, а на мен ми остава следното, което сякаш обобщава и моя опит:
„Карането на велосипед е писане, често свободно или дори един вид диво писане – изживяване на автоматично писане, сюрреализъм in actu. Или обратно – то е по-скоро запланувана, детайлно изработена и систематична, почти даже експериментална медитация по пътя, вглъбено разсъждаване върху места, предварително избрани по финия вкус на просветения.“